Понякога си мислиш, че ги няма, а всъщност ги има…
Изчезват, появяват се…, пак изчезват….
Не всеки път са видими, но истинските остават!
Дори не се налага да ги търсиш! Просто знаеш, че когато ти трябват ще бъдат там!
От къде знаят? Не знам! Но знаят!
От къде знам? Знам! И ти го знаеш!
Приятелите, истинските…
Просто знам!
Просто знам…
Останах безмълвен…
Днес ми пратиха това…
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг
Няма да коментирам…
Защо казваме НЕ на измислените български лейбъли!
Значи (обичам да започвам разговор с тази думичка!), вчера с Обществото за добра музика участвахме в едно нещо, обявено като прослушване за изгряващи банди от чисто нов БГ лейбъл (това, мила бабо, е фирма, която управлява бизнеса на дадена група или изпълнител – в буквален превод от английски означава “етикет”).
Много приятели – от група Зона, от група Хоризонт, от група Alley Sin, даже едни от Шотландия, писаха с предупреждение да не се занимаваме с това.
Вчера с бандата се озовахме на цирково представление организирано от едни духовно бедни и ограничени хорица, с още по-ограничено мислене, които ни съобщиха, че организираното от тях "прослушване" е за млади БГ банди, които трябва да са цирирам "пластилин в ръцете им"...
Аз не съм продукт, аз не съм за продаване! Аз съм уникален и правя това, което ми харесва, а не това, което казват парите на един смешник!
Творчеството е свобода, не се слагайте в клетка!
Св. Валентин или началото на края…
Честит 14ти февруари!
Честит Св.Валентин!
Честит Трифон Зарезан (пича се е напил защото са го Зарезали и от тогава му е покровител на това вино…)
И аз празнувам!
Празнувам 6 години от както минах през огън и жупел, но Бог не ме остави!
Как? Така!
10 малки… приятелки
Имало едно време 10 приятелки. Били родени в една и съща година, ходели в едно и също училище и дори били в съседни класове, а две от тях стоели на един чин. Всеки ден били заедно! Били неразделни – в мола, по улиците, в парка, на кафе… ЗАЕДНО! Били толкова задружни, че дори посещавали една и съща църква!
Любов ли бе да го опишеш…
През пет дни в шестия, след като измина почти година от миналогодишния подобен празник, ето че пак при нас ще дойде г-н Свети Валентин. Аз ще ви пиша във връзка с неговия празник, а вие си разбирайте за любовта като цяло. Та мисля си аз не за друго ами защото Мишко, е написал в блога си една прекрасна статия за това как по 14 точки да открием дали сме истински обичани и да проверим себе си, и дали това, което описваме с думите “Обичам те!” е истинско…
Continue reading
Господ ли е Пастир мой…?
От известно време насам реших да ставам в 7:00… всеки ден!
Сигурно се чуди защо. Ами почнах да чета една книга на Лари Лий, казва се “Един час с Бога”. В нея той разказва за трудностите, с които се е сблъсква, когато работата опира до време прекарано с Бог в молитва. Мислех си, че не е лоша идея да повъзпитавам себе си и да започна да ставам сравнително рано и да прекарвам 1 час (+ –) с Бог, всяка сутрин. Хубаво начало на деня 
Един свят…! За двама…?
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
Told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company
But that was love and it’s an ache I still rememberYou can get addicted to a certain kind of sadness
Like resignation to the end, always the end
So when we found that we could not make sense
Well you said that we would still be friends
But I’ll admit that I was glad that it was over
Told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company
But that was love and it’s an ache I still rememberYou can get addicted to a certain kind of sadness
Like resignation to the end, always the end
So when we found that we could not make sense
Well you said that we would still be friends
But I’ll admit that I was glad that it was over
But you didn’t have to cut me off
Make out like it never happened and that we were nothing
And I don’t even need your love
But you treat me like a stranger and that feels so rough
No you didn’t have to stoop so low
Have your friends collect your records and then change your number
I guess that I don’t need that though
Now you’re just somebody that I used to know
Now you’re just somebody that I used to know
Now you’re just somebody that I used to know
[Kimbra:]
Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I’d done
And I don’t wanna live that way
Reading into every word you say
You said that you could let it go
And I wouldn’t catch you hung up on somebody that you used to know
[Gotye:]
But you didn’t have to cut me off
Make out like it never happened and that we were nothing
And I don’t even need your love
But you treat me like a stranger and that feels so rough
And you didn’t have to stoop so low
Have your friends collect your records and then change your number
I guess that I don’t need that though
Now you’re just somebody that I used to know
Somebody
(I used to know)
Somebody
(Now you’re just somebody that I used to know) [x2]
Pain without gain (Болка без победа)
Студена вечер… Ама бая студена!
Аз съм си вкъщи и ям и си мисля и… Пак си ям…
Мисля си, че в живота има страшно много неща, за които можеш да се бориш и страшно малко неща, за които си струва да се бориш.
Операция “Операции” – част 8
Да си опериран от тумор в мозъка и да си си вкъщи след операцията, няма голяма разлика от това да си в болницата, освен, че не виждаш сестри и лекари всяка сутрин…
-
Автори
fluxaa
