Някой чувал ли е крилатата фраза “Обичай враговете си…”? Казал я е Исус Христос. Не знам дали преди Него някой друг я е споменавал, но ме съмнява! Защо? Ти да си видял Левскар да се опитва да обича ЦСКА-р? “Обичат се” с думи, които няма да изписвам в този блог!
Имам един приятел, но няма да ви кажа името му! Ако се сетите сами ок…
Та той има добро сърце! Много добро! Понякога твърде добро! Все се опитва да помага на хората, дори когато това му коства нещо на него. Няколко пъти го прецакваха много зло, но той е решил, че в тези моменти ще си пее песента “Show must go on…” и продължава.
Бях в гимназият, когато си представях как един ден ще имам семейство, добре платена работа, ще живея в хубав апартамент със съпругата и двете ни деца, ще имаме куче. Ще живеем близо до някой зелен парк, където ще можем да се разхождаме и да играем…
Бях в университета, първа година и учех право, когато си представях светлото адвокатско бъдеще, като от филм. Скъп офис, скъп автомобил… опашка от клиенти и нито едно загубено дело…
Бях в болницата, когато си представях, че всичко е свършено! Животът от мечтите ми пропадна – безвъзвратно изгубен…
А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Матей 16:18
Тук можем да изпаднем в един безкраен, все още не завършен теологичен спор относно “канарата”, върху която Бог ще съгради Църквата си. Дали е откровението, което Петър получи, дали е изповедта, която направи, дали е самият Петър… Аз само ще кажа, че май са и трите, без да изпадам в размишления в момента…, но днес няма да си говорим за Петър. Днес аз ще ви говоря за ада! Името на посланието ми днес е “Портите на ада…”, а темата ми “…няма да й надделеят”
Прочетете остатъка от публикацията »
Промяна – Изменение към нещо ново, различно, както и резултатът от това изменение; смяна, замяна.
Най-общо всичко, рано или късно, се променя! Има Зима – идва Пролет; Има сняг – няма сняг; има правителство – няма правителство… Просто така!
Едва ли съм първият, който подхваща тази тема, но аз ще си го напиша, а вие ако искате го четете.
Здравейте,
днес пуснах официална фен страница на блога ми във facebook на адрес http://www.facebook.com/fluxaablog . Всеки един от вас, който има регистрация там може и трябва, и то задължитлно, да хареса страницата просто за да стоим във връзка 
Очаквам там мнения, коментари, дискусии, провокации (най-вече!).
До Facebook!
Чувал ли си някога буря как гърми в далечината?
Виждал ли си облак преди да падне дъжд на земята?
Самотна ли е птицата щом с ятото лети,
Или приятели намира или сама стои?
Чувал ли си тишината или сняг как пада върху сняг?
Виждал ли си тъмнината или луната в слънчев ден?
Можеш ли с ръце да стигнеш до небето или да догониш ти дъгата?
Можеш ли да обичаш без да даваш или да дадеш без да си обичал?
Има ли надежда в свят изпълнен с мръсотия?
Има ли начало ако няма край?
Любов остава ли в сърцето, след като надеждата умре?
Животът има ли си край или началото е края на живота?
Обичал ли си истински, когато сам оставаш в края на деня?
Обичан ли си истински, ако самотата е твоята съдба?
Какво всъщност е щастието? Има ли пълно щастие? А има ли нещастие? Как се постига щастието и какво ни прави щастливи? Можем ли да бъдем нещастни, когато сме заобиколени от щастие или можем ли да бъдем щастливи, когато сме заобиколени от нещастие?
Куп въпроси, които водят към различни размишления и хипотези, но общото между тях остава едно – щастието! Не можем да дадем отговор на всички въпроси, но можем да се фокусираме върху един и да видим какво можем да предложим за него.
Какво е щастие и има ли такова животно?
Познаваха се от известнов време.
Той – обикновен младеж, но с нещо истински загадъчно в поведението. Не беше от тези, които лесно ги разбираш и това го правеше още по-интересен.
Тя – красива! От онези, след които повечето момчета се обръщат. Въпреки това не беше “набухнала кифла” – беше обикновено момиче, но много красиво.
Запознаха се в края на училищната година.
Прочетете остатъка от публикацията »
Аз съм си такъв! Ми да! Бог ме е направил да съм това, което съм все пак! Не ме интересува какво си мислят хората, след като аз ги приемам такива каквито са, тогава и те ще ме приемат! Не е мой проблем, че имат проблем с мен! И аз имам с тях, ама не го правя на въпрос, нали? Ще си траете тогава!
В крайна сметка Бог ме обича и ме приема точно такъв, какъвто съм си и точка!
Дали?
Прочетете остатъка от публикацията »
