“Когато Бог дава, Той не просто снабдява…”

В края на разказа за раждането, живота и смъртта на Исус, според апостол Йоан има една случка, която скоро прикова вниманието ми и ме вкара в размисли за “Когато Бог дава, Той не просто снабдява…”.

Цялата история е общо взето това:

Исус Христос имаше 12 ученика, наречени апостоли, докато беше на Земята. Тези 12 човека бяха най-близките му приятели и съработници. Те бяха тези, които ходиха с Него навсякъде, те бяха тези, които говореха с Него, получаваха информация от първа ръка, на тях бяха откривани значенията на притчите, с които Исус говореше на тълпите… Те бяха непрестанно с Него. Това много ми напомня на живота, който имат хората в началото на спасението си. Те са толкова влюбени в Исус и толкова близо до Него и Той до тях, че понякога изглеждат, все едно са само те, Христос и никой друг. Те виждат чудесата Му в животите си, всеки ден имат ново откровение за личностите в Троицата, те ходят с Исус навсякъде и Той е с тях навсякъде…

Но историята продължава с един повратен в живота на цялото човечество момент – Разпятието на Исус на кръст. След това Исус е погребан, възкръсва, но вече не е непрекъснато с учениците си, както е бил преди, или поне на тях така им се струва. Вече не виждат физически образ (освен няколкото пъти, в които Той им се яви за да утвърди вярата им), не чуват реален глас… За много християни това е момент на изпитание. Това е време, в което сякаш Бог се е отделил от теб и сякаш те е пуснал по течението и безучастно наблюдава ужаса, през който минаваш. Изведнъж чудесата сякаш спират, снабдяването престава, гласът с откровенията е заглушен от ежедневието, а Бог е далеко, както и царят е далеко.

Учениците също бяха стигнали до подобен момент. В края на Йоановия разказ е описана случка, в която учениците бяха видели Исус няколко пъти след като беше възкресен от Бог Отец, но въпреки това имаха трудности с приемането на тази истина. Случката е описана в Йоан 21 глава. Петър, Тома, Натанаил, Яков и Йоан и още двама от учениците на Исус. Учениците бяха гладни! Бяха толкова премаляли от глад, че единственото, което Петър успя да измисли беше “Отивам да ловя риба”. Интересното е, че това се случва в късния следобед, защото малко по-късно в главата четем, че всички онези хора се натовариха в лодката (всеки един от тях опитен рибар) и излязоха на риболов, НО “през онази нощ не уловиха нищо”(стих 3б). В съвремието нещата изглеждат така: Единственото нещо, за което те бива да работиш не ти докарва никакви доходи. Цяла нощ се трудиш и не спечелваш НИЩО, а цял ден седиш и оплакваш съдбата си. Междувременно всички покрай теб са гладни!

Убеден съм, че въпросите в главата на всеки един, в подобна ситуация са: “Къде си Исусе? Какво стана с “и всяка ваша грижа на Мене възложете”? Нали щеше да се грижиш за мен много повече от колкото се грижиш за врабчетата, а?”

Историята на Йоан продължава така: 4 стих: А като се разсъмваше вече, Исус застана на брега, но учениците не разбраха, че е Исус.

Колко пъти в живота ни самият Създател, на Вселената и всичко останало, застава до нас и ние не успяваме да Го разпознаем. Може би очите на апостолите бяха прималели от многото работа и глада, който замъгляваше разсъдака им. Исус обаче се появи! На около 200 лакътя разстояние от теб стои Исус, което значи Спасител (Спасител от греха, от смъртта, от болестта… от ГЛАДА!). Всичко, което трябваше да направят учениците беше да отворят ушите си и да чуят реплика, която вече някои от тях бяха чували и знаеха много добре какво значи: “Хвърлете мрежата отдясно на кораба…”

Историята свършва с това, как учениците улавят толкова много риба, че едва ги измъкват на брега. Там вече ги чака Исус, който е сложил жарава, а на нея се печаха хляб и риба. Освен, че Той беше осигорил улов, за да нахранят семействата си, за да продадат и да препечелят пари, Той беше се погрижил и да имат закуска. Разказвача ни дава и точната бройка на улова – 153 ЕДРИ риби!

Това обаче, което ме удивява в цялата история е края на 11 стих: “…и макар да бяха толкова, мрежата не се скъса.”

 

Истината е такава:

1.Исус никога не се е махал и не те е оставял! Просто всяко бебе в началото има нужда от повече грижи! Затова в началото Тате е по-близо до теб! Дори еврейте имаха манна само в пустинята, докато влязат в Обещаната земя.

2. Никога не смей да си помисляш, че Бог е стиснат и те е забравил, само защото трудът ти не дава плодът, който очакваш! Бог знае кога и колко да даде.

3. Когато Бог дава, Той не просто снабдява! – Исус им даде улов (толкова много, че едвам го извлякоха на сушата), беше им приготвил и закуска!

4. Когато Бог дава мрежата ти НЯМА да се скъса!

Има един важен момент от разказа. Исус беше приготвил закуска, но ги накара да донесат и от рибите, които току-що бяха уловили (стих 10) – Бог ти дава не за да заделяш за черни дни и да събираш на Земята, където молец ги изяжда и крадец подкопава, но за да ядеш!

Вече нямаше нужда учениците да питат “Ама това от Бог ли е?”, “Ама къде е Исус?” (стих 12б). Той се беше погрижил!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s