Когато светлините угаснат…

Беше доста след 00:00 часа. Бях решил да си лягам. Като всеки нормален човек спя на загасена лампа, за това и отидох да я изгася. Тук трябва да направим уточнението, че съм на 25 години, живея сам, на квартира, от както съм завършил 12 клас и съм момче. Вярвам, че не очаквате да живея в образцово подредена стая… Хвърлих последен поглед за да огледам безопасните, за стъпване, места по пътя до леглото и загасих лампата…

Псалм 23:4 „И в долината на мрачната сянка ако ходя…“ – Ето така се почувствах!

За 4 крачки успях да настъпя 5 неща и най-накрая дупето ми удари матрака на леглото. Вече бях спокоен, че и тази нощ успях да си легна, почти без инциденти.

Е тялото ми бе вече в покой, но мозъкът ми реши да продължи да работи до пълно изтощение.

Сетих се за един стих от писмото на апостол Павел до църквата в Коринт: „защото ходим с вяра, а не с виждане“ (II Коринтяни 5:7).

Ясно е, че незрящ човек не се уповава на зрението, но апостол Павел си виждаше доста добре (все пак когато Савел стана Павел, Бог го излекува и той прогледна отново, а знаем, че Бог не прави половинчати работи).

Мислите ми забиха в следната посока:

– Когато Бог ти отнеме едно от сетивата, то несъмнено другите ще се развият повече и ще подобрят работата си. Това значи ли, че слепите ходят с вяра?

В някакъв аспект е така! От духовна гледна точка нещата стоят по следния начин:

Когато спреш да разчиташ на възприятията си (това, което виждаш и чуваш), когато спреш да уповаваш на своята си сила (мускули, интелект, разум) и започнеш да се доверяваш на Бог за изборите, решенията, действията и БЕЗдействията в живота си, тогава ходиш чрез вяра!

Никой не е казал, че това е лесно! Все пак говорим за поверяване на цялото ни същество в ръцете на Дух, който е изобразяван като малък бял гълъб (честно казано, не е сред най- сигурност-вдъхващите образи, който можем да си представим, говорейки за „Пътеводител в долината на мрачната сянка“). Бог ни създаде с пълното разбиране, че няма да ни е лесно да забравим естествените си инстинкти и реакции, когато става дума за оцеляване, самосъхранение и защита на близките ни. Единствената задача на това е да тренираме вярата си в Него, както и да тренираме подчинение на плътта си под ръководството на Духа, който Той положи в нас при сътворението ни.

Крайна цел на упражнението: Покорство = Доверие = Вяра!

Еврей 11:6 „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.“ 

Advertisements

One thought on “Когато светлините угаснат…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s