Моята стая – мое прибежище

Живея на квартира от 6 години, от както стъпих в София. До момента съм сменил 5 квартири и съм живял при различни условия в различни стаи, но винаги е имало 1 нещо, което ги е обединявало. Същото нещо присъства в стаята ми и в настоящия момент, което явно си остава моя запазена марка…, а може би не.

ХАОС!

Едва ли е нещо велико или типично само за мен – индивид от мъжки пол, на 25 години, неженен/неомъжван, неосъждан, но факт е, че години наред майка ми с все сили се бореше да налее малко „порядък“ в главата ми, но явно главата ми е имала пробойна и всичко е изтекло…

Стаята ми към настоящия момент не е много голяма. Не повече от 20кв.м.Освен тоталния безпорядък, хаос и претрупаната, с какви ли не, основно БЕЗполезни натурии, маса следващото, което се забелязва са висящите 3 китари окачени върху специални стойки провесени на 2 от стените. Това за мен и личността ми си е доста важен факт! 4-тата китара е прилежно захвърлена в един от ъглите.

Точно среду вратата има 2-крилен гардероб, в който се помещават част от дрехите ми (останалата част е върху 1 стол и надуваемия диван). Върху гардероба се помещава куфар, който е всякога готов да поеме на път.

Леглото ми е точно до гардероба, като характерно за него е, че почти никога не е оправено и подредено, защото по моя преценка не е нужно да се оправя, нещо, което след няколко часа отново ще бъде разхвърляно.

Срещу леглото ми се мъдри, вече споменатия надуваем диван, който има невероятната функция да приютява до 2ма човека, които укаснели заради продължилата часове наред игра на Монопол, трябва да преспят в квартирата ми. Точно до надуваемия диван има свити 2 надуваеми дюшека и спален чувал – в случай, че гостите станат повече (Максималния брой играчи на Монопол е 8 човека все пак)

Непосредствено след леглото ми се намират, прилежно изоставени 2 куфара за китари + 1 калъф за китара. 3тият куфар се спотайва под леглото ми, защото най-рядко влиза в употреба.

4-тата стена в стаята ми практически е врата и прозорци към малката тераса. За прозорците има малки зеленикакви перденца, а над тях дебели завеси, които ме спасяват в ранните часове и осигуряват още няколко часа мрак в иначе доста светлата ми стая.

На една от стените има лавица с няколко книги, ноти и още куп излишни натурии, които носят спомени за отминали събития в живота ми. Точно под акустичната китара, на криво стои малка музикална уредба с 2 тонколони, която рядко бива използвана поради пренасищеността на душата ми от музиката, която непрекъснато звучи в главата ми.

Нямам телевизор, защото не изпитвам нуждата да гледам телевизия. Имам лаптоп, който е предостатъчен за получаването и набавянето на всяка информация, от която се нуждая. Интернет ползвам през мобилния си телефон, защото работата ми е свързана с мрежата и след 1 ден в офиса, единственото нещо, от което НЯМАМ нужда е Интернет.

В общо линии, това е стаята ми. Тя си е моето лично пространство, което от всякъде е изписано с моя си почерк:

Хаос – за някой може би е хаос, аз го виждам, като моето схващане за ред. Знам точно къде съм хвърлил нещо и след това си го търся точно там. И ако никой не е решил да подрежда в стаята ми ЩЕ го намеря!

Музикални инструменти – артистична натура (гениите май бяха най-разхвърляни…)

Дрехи навсякъде – винаги готов за път

Надуваем диван и дюшеци – Отворен съм за гости, които идват заради времето заедно, а не заради удобството на мястото, на което ще спат.

Advertisements

2 thoughts on “Моята стая – мое прибежище

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s