Музиката в комуникацията

Започваме с малко от „Елементарна теория на музиката“

Музика (от гръцки: μουσική) е вид изкуство, в който средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът, ритъмът, динамиката, тембърът и текстурата.

Музикалният тон е звук с постоянна честота. Тоновете се различават по височина, трайност, сила и тембър.

Най-простите, недвусмислени и лесно разбираеми изразни средства са кратките музикални форми, като: Плесница, юмрук в лицето, боен вик и последвалите писъци, нечленоразделни красъци и членоразделната О-образна форма на сричката „ОХ“ изпълнена във всички гами, тоналности, вариации и модулации. Сега сериозно! Музиката е общуване не само на емоционално/подсъзнателно ниво, но и на съзнателно. За това твърдение ще дам примери.

Емоционално/подсъзнателно

– Филми – всеки филм е озвучен с МНОГО музика. Използването на музиката е с цел подсилване на внушението. За всяка една ситуация има подходящ стил музика и/или звук.

– Стилово фрагментиране – музиката обединява, но и фрагментира! Хора се обединяват в социални групи и общности, заради стиловите си предпочитания и единственото свързващо звено между тях, чето пъти остава единствено музикалният стил.

Съзнателно ниво

– Най-простичките неща като:

*Музика по телевизията – във филмите, в рекламите, шапки, заставки, музикални канали…

*Музика по радиото – реклами, шапки, заставки, поздрави, музикални станции…

*Музика по телефона – Входящо повикване, сигнал свободно, сигнал заето, mp3 на телефона…

*Музика в медицината – ултра звук

*Музика в армията – бойни сигнали, сонар…

*Музика тук и музика там – гневен шофьор иска да изрази яда си – натиска клаксон; момче иска да покаже, че харесва момиче – подсвирква; футболна агитка освирква противника…

И това е без да се замислям много много… Ако се замисля ще открия, че музиката е непрекъснато с нас, навсякъде около нас и понякога вътре в нас, за добро или лошо (когато ти се „забие“ някоя досадна рекламна песничка в главата и цял ден се бориш със себе си, за да я забравиш…)

– Ниво вербална комуникация:

* Ако разгледаме внимателно определението за „Музика“ дадено в „Елементарна теория на музиката“ ще открием, че тя има няколко характеристики – тон, ритъм, динамика, тембър:

– тон – звук с постоянна честота

– ритъм – вариация в дължината и акцента на серия от звуци или събития. Ритъмът в себе си съдържа още няколко компонента: Артикулация – при говора и дейността на говорните органи,при произнасяне на звук,учленяване;

– динамика – музикален термин, който обозначава силата на звука, с който трябва да бъдат изпълнени определени части от музикалното произведение; Тембър – е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници. Наред с височината, продължителността и силата е една от основните характеристики на музикалния звук.

Всяка една от тези характеристики се прилага на 100% и към човешката реч, с която един човек общува с друг човек. Изводът е, че всеки ден ние музицираме – мъжете по-малко, жените повече, но фактите са си факти, особено, когато са подкрепени и с примери доказващи истинността им.

Важно е обаче да не забравяме, че освен музикални ноти в музиката съществуват и паузи, които правят музиката различна, интересна и привлекателна. Нека не забравяме, че освен многото вскидневно „музициране“, трябва да оставим място и време за „музиката на другите“, както и за почива на аудиторията от нашия „стил музика“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s