Да се отречеш от… другите

Софийски градски транспорт…

за тези от вас, които не знаят за какво си говорим е следното описание, на пиковите часове в столичния градски транспорт: 20 мин чакаш автобус, който вече закъснява с 30. На спирката има межу 5 и 105 човека, които изнервени се прибират от работа. В далечината се задава така очаквания автобус – бавно, но за сметка на това не много сигурно, той приближава целта. С напредването му на спирката настъпва оживление. Най-възрастните, благодарение на дълги години тренинг, са се научили как да си проправят път с нокти и зъб…бастуни. Когато транспортното средство най-сетне се донесе до спирката осъзнаваш, че то вече е ПРЕпълнено с хора. Вратите се отварят; хора падат. Чуват се „радостни“ викове: „Ше слизате ли?“ и започва наместването на пластовете – 10 слизат, 30 се гласят да се качват. В крайна сметка след като вече всяка дупка и пролука е запълнена с човешка плът, а на спирката все още има 5-6 чакащи, автобусът поема по маршрута си. Това е ВСЕКИ ден! В един такъв ден се возих в трамвай номер 5. Като имате предвид по-горе описаната картинка, разбирате, че това пътуване не беше песен…

Докато се тъпчеха (тъпчеха и мен) хора в трамвая, забелязах една жена, която беше нетипично облечена за тази част на деня, около 18:00. Беше с дълга официална пола, кожено палто и доста високи токчета. Стоеше точно пред мен, а аз бях в средата на блъсканицата. Разбира се случайност да падна, при рязкото тръгване и спиране на трамвая, не съществуваше поради добре оплатненото пространство от злонемерени хора. Както и аз, така и жената, която беше пред мен не се държахме, а разчитахме единствено на съседа, който евентуално ще възпре полета ни надолу. В момента в който трамвая тръгна, не знам защо, но отново рязко, без да се съобразява с факта, че не вози картофи, видях, че добре облечената жена пред мен е вдигнала леко дясната си ръка и я държи на не повече от 2 см от ръката на съседката си, която беше успяла да се докопа до една дръжка, за да се държи. Осъзнах, че добре облечената жена се беше приготвила, в случай на нужда, да се хване за другата жена; беше готова да дръпне тази жена за ръката и евентуално да я повлече с нея към гравитационния център на всичко – пода на трамвая…

Бях седнал да хапна в едно заведение. На съседна маса имаше 2 жени и 1 мъж, които по видими белези не бяха добре финансово, да не кажа, че бяха клошари. Едната жена беше на повече от 75 години! Докато си седях и си говорех по телефона, мина едно малко момченце, което носеше табла с боклуци от нещата, които бяха консумирали на неговата маса и се беше отправило към коша за боклук. Момченцето беше на не повече от 4 години. В момента, в който се разминаваше с възрастната жена видях, как тя протегна рязко ръка към таблата за да вземе ако има нещо за ядене от нея. Таблата беше празна и преди някои да се усети какво, точно цели жената, тя вече я беше прибрала обратно в джоба си.

Замислих се за жертвата, която правим всеки ден; жертвата, която е толкова скъпа и ценна – околните около нас! Как на драго сърце сме готови да се отречем от другите, от приятелство, от принципи, от човечност, от хуманност, само за да оцелеем…

Не се сещам за примери, за хора, който са умрели за да спасят някой непознат, освен Исус Христос

Защото едва ли някой ще умре даже  за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. Римляни 5:7

Един Бог, Който остави всичко и стана човек, живя като човек и умря като човек, за да възкръсне отново като Бог, за прощаване на грешките, с които се бяхме вързали… 

Който (Исус Христос), както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Филипяни 2:5-8

От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята… 1 Йоан 3:16

Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Йоан 15:13

Готов ли си да се отречеш от… себе си?

Advertisements

One thought on “Да се отречеш от… другите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s