Операция „Операции“ – част 1

20111215-042348.jpg

14 февруари!

Какво се сетихте?
1. Свети Валентин – 90%
2. Трифон Зарезан – 9%
3. И двете/нещо друго – 1%

Аз все се сещам за „нещо друго„!
Тогава започна една история…

Беше 14.02.2006. Разхождах се в центъра на Стара Загора с мой много добър приятел, който от години живее във Франция. Беше си дошъл за малко в България и това беше последният му ден, вечерта потегляше обратно за Страсбург.
Не беше особено студено като за февруари. Помня, че бях облечен със суичър и дънки. Нямах ръкавици или шапка. Както си ходехме изведнъж ме заболя глава. Не съм от тези, които „по принцип“ ги боли глава, за това ми се стори и странно, но реших, че е защото хладен вятър духаше в челото ми. Не обърнах много внимание на това, продължих разходката с Младен.
Няколко часа по-късно вече си бях вкъщи, подготвяйки апартамента за „любовчийския“ празник. Главоболието все още беше налично във все така високо количество. Пих някакви химикали – хапче против главоболие + прахче против простуда, защото бях решил, че съм се простудил. Вечерта започна весело – ядене, пиене, вицове… Помня, че гледахме „Селото„. Главоболието все още си беше там – в главата. Май нямаше никакви амбиции да си тръгва след като 3 хапчета не го прогониха. Преумората ми също беше голяма, защото по това време бях 1 курс в НБУ, а това беше заслужената ми почивка след първата ми в живота, успешно взета, сесия в магистърска програма „Право“ (обичам да се самоизтъквам).
По някое си време, сега не знам точно кога, стана време за спане и по живо по здраво, след като вкъщи вече нямаше чужди хора, се хоризонтирах.
15 февруари
Беше прекрасна сутрин (или обед). Слънцето грееше, беше спокойно и тихо. Аз бях се наспал добре, а главата… все така ме цепеше!
Нищо не се беше променило! Същото остро главоболие! Да! И аз това си помислих: „Т’ва не е нормално!“. Е да де, ама „Аз съм българче…“ и не ходя на лекар, ако не се налага да ме носят до там и за това по живо, по-главоболящо си тръгнах за София.
В София, сигурно за ваше учудване, нищо не се промени! Главоболието си продължаваше с пълна, и усилваща се, сила.
18 февруари
Беше събота. Поредната сутрин, в която след като бях заспал с главоболие, се и събуждах с главоболие. Вечерта бях излязъл с приятели от църквата, която посещавах по това време. След като главоболието неимоверно много се усили, реших да се прибера. Тръгнах си към вкъщи пеш и докато си ходех се случи нещо доста гадно – така ми пречерня от болка, че всичко, което виждах беше нищо! Спрях за малко и след паническото търкане на очите най-сетне се появи светлина…малко.
В крайна сметка успях да се прибера в квартирата и да седна на леглото си… Започнах да плача, защото разбирах безпомощността си. Не знаех какво се случва с мен или по-точно в мен. Трябваше да ида на лекар!
На другата сутрин още с отварянето на очите си (главоболието си беше все така силно, но поне виждах нормално) започнах да си събирам малко дрехи в една раница и веднага тръгнах за автогарата. Там хванах първия изпречил ми се автобус за Стара Загора и се прибрах.
Следва продължение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s