Операция „Операции“ – част 3

20111217-023735.jpg

Гледах, но не виждах. Слушах, но не чувах. Бях буден, но всъщност не знам какво бях…
Беше четвъртък, 23 февруари!

Качихме се в автобуса и потеглихме. Едвам стоях! Имах чувството, че нещо ми пълзи в главата… Майка ми предложи да се опитам да заспя – получи се някак си. Събудих се малко преди София. Главоболието беше малко по-добре. В крайна сметка пристигнахме на автогарата. Слязохме от автобуса и директно на таксито и към МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Там беше единият от лекарите, които ни бяха препоръчали – проф. д-р Бусарски. Беше около 9 часа, а пред приемния му кабинет вече имаше над 20 човека, чакащи за консултация. Наредихме се и ние. Опашката нещо не се движеше. Мен все повече започваше да ме боли глава и да ми се гади от болката. Исках да седна, но нямаше къде, а вече не можех да стоя и на краката си. Майка ми се притесни много и започна да обикаля, за да разбере какво става. След няколко минути разбрахме, че няма да можем днес да влезем за консултация и за това тръгнахме към Пирогов, където беше следващата препоръка – Габровски. Баща ми вече беше пристигнал в София и дойде да ме вземе, за да си събера багажа от квартирата и да го закарам в новата. Майка ми през това време отиде директно в Пирогов, където аз не бях нужен, защото бяха важни изследванията и снимките на главата ми, които бяха с нея.
С баща ми преместихме багажа, а майка ми беше успяла да се види с лекаря и да се разберат, че в неделя ме приемат за подготовка за операция.
Всичко беше уредено – аз бях в новата квартира, главоболието беше намаляло и мама и тате си тръгнаха към Стара Загора. Уговорката беше в неделя да се „настаня“ в болницата, а в понеделник сутрин те да дойдат в София.
Операцията ми беше насрочена за понеделник – 27 февруари.
На кратко тя щеше да се състои в следното нещо:
Заради кистата в мозъка ми, която се намираше точно върху пиниалната жлеза (епифизата, която отговаря за съня) естественото отичане на церебро-спиналната течност, която циркулира в мозъка, не можеше да се извършва нормално. Течността се задържаше във вентрикулите (кухини в мозъка, където течността циркулира) и поради тази причина мозъкът ми беше започнал да се надува. Причината за главоболието всъщност беше давещият ми се, в течност, мозък, който е толкова разширен, че е започнал да опира в мозъчната кутия, което на един по-късен етап (като например след 1 месец, какъвто беше съвета на жената от скенера), можеше да доведе до трайни увреждания. Между другото, на мен на няколко пъти ми се случи да ми изтръпнат крайниците, но не обърнах много внимание. Впоследствие разбрах, че това е начална фаза на евентуално бъдещо увреждане. Операцията имаше за цел само едно нещо: поставяне на клапа в главата ми, която чрез маркуче, което влиза в засегнатия вентрикул, да заобиколи естествения, към момента блокиран от кистата, път на изтичане и всичката течност да се източи към другия край на маркуча – около 1 метър надолу по тялото ми, в стената на стомаха.
Лекарите ме увериха, че това не е особено сложна операция; все пак само щяха да ми ровят в главата, за да ми отремонтират канализацията на мозъка. Обясниха ми, че има деца, които се раждат с подобен проблем, но разликата при тях е, че фонтанелата на черепа им е все още мека и от натиска на вътрешното налягане, се деформира.
Клапата трябваше да се закупи, защото здравната каса не поема този „животоспасяващ тунинг“ на главата. Както се досещате, имаше няколко вида, марки, модела и разновидности клапи. За да си я набавиш, просто трябва да намериш човекът, който ги разпространява. Номерът му беше доста бързо изнамерен и клапата -поръчана. Сещайте се, че едно подобно ъпгрейдче на главата не излиза особено евтино. Цената няма да я казвам с точност, само ще ви намекна, че е 3 цифрена сума и е число > 500 и < 999. Който разбира, да разбира!
Няколкото дни, които имах до неделята, минаха бързо. Главоболието вече беше част от ежедневието и бях решил да спра да му отделям ненужно внимание.
В събота съквартирантът ми имаше рожден ден и по добър сливенски обичай (откъдето е той) трябваше да идем в БИАД… Не ме съдете строго! Всичко можем да отдадем на временно мозъчно неразположение поради обективни причини! Рожденият ден мина… Идваше неделя…
Сутринта станах рано, взех си една раничка с пижамка, сложих я на гръб и тръгнах към УМБАЛСМ Пирогов.
Когато пристигнах, трябваше да мина предварителни изследвания, като за целта ми взеха поне едно 500г кръв (в Пирогов са кръвопийци, в буквален и преносен смисъл), урина – колкото аз реша и неизбезжния нервов тест, който се състои в търпеливо висене пред кабинетите. След всичко, което преживях, най-накрая стигнах до стаята ми в неврохирургичното отделение. За мое щастие стаите бяха скоро ремонтирани, а в стая имаше по 2 легла. Настаних си се аз и реших да се наспя, като нямам какво да правя… Все пак, всичко, което занимаваше главата ми, беше главоболието!
В стаята бях с моя „съкилийник“ (така му казвах) от Велико Търново, който беше за операция от тумор на лицевата част на черепа. С него се запознах по-късно, след като полужив, полуумрял,  го върнаха от 4-часово изследване, което се състои от 2 дълги (и като казвам дълги имам предвид много дълги) игли, забити в слабините му, които вкарват някакво вещество в кръвоносните съдове, а той, милият, лежи разчекнат на маса, като краката му са вързани с каиши, за да не мърда. И това е съвременна медицина… или средновековни мъчения? Вие си отговорете!
Нощта мина сравнително бързо, в глад и жажда (преди операция не трябва да консумираш нищо). Събудиха ме рано сутринта, за да ми кажат, че днес не е моят ден и отлагат операцията ми за вторник поради появил се спешен случай. За жалост на съкилийника ми, неговата операция не беше отложена и го взеха (само как звучи).
Междувременно мама и тате пристигнаха.
Психическото напрежение от предстоящата операция беше доста голямо, но не ми попречи да се наям!
Тази вечер бях сам в стаята… Съкилийникът ми беше в интензивното, където щеше да прекара нощта… Помня, че започнах да се страхувам…доста! До този момент ми беше сякаш като приключение, но сега вече всичко започна да става реалност. Знаех, че утре ще ми отворят главата и вече нищо нямаше да е същото… Не говоря за това, че главоболието евентуално щеше да си е заминало, не. Животът ми вече щеше да е друг… Начинът ми на възприемане на света щеше да е друг… Аз щях да съм друг… Заспах!

Слънцето изгря…

Advertisements

One thought on “Операция „Операции“ – част 3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s