Операция „Операции“ – част 4

20111218-214226.jpg

Част 4 – Операция 1
Беше около 6:00, когато ме събудиха. за да ми премерят температурата. Имах такава, което значи, че не бях изстинал и съм жив!

Малко по-късно мама и тате ми звъннаха, че са пред отделението и чакат да ме видят. Излязох.
Стаята ми беше трета или четвърта по ред в коридора- това бяха около 20 метра от входната врата на отделението. Отидох там, за да ги видя. В момента, в който стигнах до там, чух, че някой сякаш казва името ми- обърнах се и видях една сестра да ме търси в стаята. Тя ме видя и ми каза: „Хайде, моето момче, стягай се.“. Аз се усмихнах и тръгнах. Сестрата ми обясни, че трябва да остана само по боксерки и да отида с нея. Приготвих се и излязох. Така тръгнах отново към родителите ми, които стояха в неведение пред входа. Майка ми ме попита какво става, аз само й казах, че отивам да ме режат…
Слязох на долния етаж, там бяха операционните. Оставиха ме да чакам в едно помещение сам и по долни гащи. Едва ли е най-приятното нещо, което може да видите към 7 часа сутринта, но аз си седях там и някак си не мислех за това. След около 30 минути една сестра дойде и ме заведе в операционната – голяма стая с всякакви апаратчета, като от „Спешно отделение“, много копчета за натискане (надявах се, че тези, които ще ги натискат, имат понятие кое какво прави) и 3-4 медицински лица, които много ми се зарадваха (не знам дали бяха усмихнати, за да не ме тревожат излишно или просто видяха парче месо за рязане…). Полегнах си на масата аз и зачаках някой да ме заговори. Чаках си още около 15 минути, докато най-накрая забелязаха, че си седя там и решиха „да ме почват„. Една сестра ми сложи ръкав, който да ми следи кръвното; друга ме облепи с лепенки за ЕКГ… Дойде и лекар най-накрая, беше анестезиологът. Заприказва се с мен, разпита ме какво уча, коя година, защо ще ме оперират… общо взето ме разсейваше. Постави ми 2 абоката – един за упойката и система и друг за евентуално кръвопреливане. След около 10 минути ми каза: „Ти вече можеш да заспиваш, ние имаме още малко работа.“. Предупреди ме, че когато ми постави упойката, ще усетя щипене, понеже упойката са 3 различни вещества, но да не се притеснявам. Поставиха ми кислородна маска и вкараха упойката в абоката… Накараха ме да броя до 10, а аз бях си намислил, като усетя, че заспивам да им пожелая приятна работа, като смятах, че ще е забавно… Започнах предстартовото броене: „Едно….две……..тр…..“
„Ангеле, Ангеле, събуди се, Ангеле…“ – така ме викаше майка ми, когато не исках да ставам за училище! „Ангеле, буден ли си, Ангеле…“ отварях леко очи и сякаш изплувах от дълбока тъмна яма, а в края й нещо светеше – беше крушката в асансьора. Гласът ми каза, че са ме оперирали и сега трябва да се събудя. Питаха ме дали ме боли нещо (доста интересен въпрос, според мен), аз им казах, че ме боли коремът, а те казаха, че е нормално… Заспах… Събудих се от отварянето на вратата на асансьора; видях мама и тате… Заспах… Няколко гласа брояха „раз, два, три!“ и аз паднах на нещо не особено меко – беше леглото в стаята ми. Заспах… Като се събудих помня, че бях много нервен. Бях успял да си извадя системата от абоката и леглото ми беше мокро, което ме издразни още повече. Започнах на крещя на майка ми да ми даде нещо да го избърша… Мрънках, че всичко ме боли… Майка ми се разплака, защото се държах отвратително, а дори не осъзнавах какво се случва… Заспах… Докараха съкилийника ми от интензивното. Ефектът на упойката вече беше преминала при него и само го болеше от операцията. Предложиха да му сложат болкоуспокояващо, но той вече се беше наплашил доста от игли (защо можете да разберете в предната публикация), затова реши да пие хапче – голяма грешка! Три дни нито ял, нито пил и хапче в стомаха… Със сигурност стомахът му имаше против! В просъница видях как хапчето излезе от устата му с фонтан от някакви други неща – струя като на филм… Заспах…
Когато вече можех да стоя буден, което беше след обяд, мама и тате отидоха да си починат. Аз със сигурност се бях наспал добре и сега не ми се стоеше сам и ми беше скучно. Обадих се на двете ми най-близки колежки от университета – Мина и Хриси и те след малко цъфнаха при мен. Говорехме си, смяхме се (те повече, аз почти не, защото конците на корема боляха) и така няколко часа, когато вече беше време да си тръгват.
Останах сам. Беше започнало да се свечерява, а болкоуспокояващият ефект на упойката да преминава тотално. Започнах да усещам и осъзнавам през какво бях минал. Родителите ми ми звъняха през около час, за да ме чуят как съм, докато накрая стана късно и аз реших да спа… Е да, ама не! От 7 сутринта съм по гръб – не мога да стана, не мога да седна, не мога да се обърна… Гърбът ме болеше от лежане (мислех, че такъв вариант няма)! Не можех да заспя! Въртях се, суках се, гледах телевизия… Времето беше сякаш спряло… По някое си време в крайна сметка съм заспал…
Сутринта пак ни мериха температурата и отново аз бях на 6. Съкилийникът ми обаче заспа с термометъра под мишница и го счупи (за 1 седмица строши поне 6 по този начин). Часовникът се въртеше и след около два дни вече се разхождах из коридора, слизах до долу, излизах навън… Отново бях във форма! Любопитно е да ви разкажа за първото ми ставане от леглото. Беше на втория ден след операцията и аз окончателно бях решил, че по гръб не е оферта и трябва да стана! Успях да седна в леглото и в този момент го чух! Бълбукане! Сякаш вода протичаше през маркуч… Първо се стресирах, но в следващия момент осъзнах, че това всъщност беше маркуча на клапата, който все още се обезвъздушаваше… За да отговоря на въпроса, за който всички си мислите… Не! Вече не ми бълбука нищо!
Чувствах се добре; бях почти като на курорт. Нищо не ме болеше, спях си добре, почивах си, лежах си… Хранеха ме прилично… Исках обаче да си ходя!
Дойде и този ден! Майка ми беше в София и оправяше документите, а баща ми пътуваше с колата, за да ни прибере. Административната част от изписването се проточи часове… Вече нямах търпение да се махна. Накрая и това се случи. Веднага след като излязохме от болницата отидохме да си купя лекарства по препоръка на д-р Габровски. Лекарствата бяха хомеопатични – прахче и капки – антиоксиданти… 500гр прахче + 100мл капки = 300лв. Това, дами и господа, не е от аптека, а от вносител! И това се оказа, че не са лекарства, а хранителни добавки, които се продават с отстъпка, ако имаш рецепта от добрия доктор… Колко ли получава докторът? Само да ви кажа, че той получи („за благодарност“, както сам той се е изразил) една друга сума пари, която никой никъде не отчита!
Но майната им на парите – бях здрав! Прибрах се в Стара Загора, за да се възстановявам.
Беше началото на март и бях прекалено щастлив, че си отивам у дома без главоболие!
След около месец имах възможност да пътувам в Румъния на един фестивал с група, в която свиря – Н.О.И.С.. Отидох! Беше много яко! Аз се кефех много, защото си беше изживяване за мен… Като се върнах в България заминах за София, за да продължа с ученето, с което вече бях изостанал доста. Малко след като се бях прибрал в София, се случи нещо интересно – събудих се една сутрин с главоболие! Да! Онова същото главоболие от преди операцията! Този път обаче си беше довело и компания – двойно виждане! Тръгнах си за Стара Загора на секундата, целият треперещ от страх и в сълзи – кошмарът едва сега започваше…!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s