Операция „Операции“ – част 5

20111219-235914.jpg

Преговор дотук: 1 операция, 1 клапа в главата, 1 маркуч от главата до стомаха, главоболие и двойно виждане…

Веднага след като се събудих с всички тези екстри в главата си, тръгнах за Стара Загора. Беше една сутрин през месец май. Веднага по изследвания и лекари, за да се види откъде са пак проблемите. Отидохме при нашата приятелка невроложка, която ми проведе вече познатите „маймунски“ прегледи (изплези се, наведи се…) и ме прати веднага на ядрено-магнитен резонанс. На снимката не се видя да имам хидроцефалия, което значеше, че клапата работи, но това не даваше отговор на въпроса откъде се взе пак главоболието. Взехме си снимките и с тях ни пратиха при д-р Попов, синът на доц. Попов, по семейно стечение на обстоятелствата и двамата неврохирурзи, за да прегледа снимките и да постави по-ясна диагноза. Папката с документи, снимки, епикризи и всякакви листове хартия вече ставаше доста тлъста. До момента имах два ядрено-магнитни резонанса, над 4 епикризи и лекарски становища, както и един куп други снимки от скенери и всякакви други „всевиждащи“ апарати.
Докторът, като всеки един себеуважаващ се лекар в България, имаше освен държавна служба в Окръжна болница Стара Загора, и частен кабинет. Ние като едни хора, които искат да знаят какво все пак се случва в тиквата ми, отидохме на частно- някак си там всички са по-благосклонни към пациентите (на английски думата пациент – patient, означава и „търпелив“, да се чудиш защо…). Запазихме си час и отидохме в уреченото време. Докторът подробно се запозна със „Странния случай на Ангел Малешков“ и ми извърши още малко „маймунски“ изследвания. След като свърши с всички документи и проверки на състоянието ми умно заключи, че проблемът не е в клапата, а в кистата (лекарите наричат всичко, което е в тялото ни „тумор“, но мен тая дума не ме кефи, особено след като нещото в главата ми е било с ликвидна вътрешност), която е на много любопитно място. Както вече ви споменах в част 2 кистата се намираше почти в средата на мозъка ми, леко в дясно на епифизата. Беше голяма колкото 20 стотинки и за мое нещастие беше пораснала дотолкова, че притискаше очния ми нерв и очите ми не се движеха успоредно едно с друго, което беше причината за двойното ми виждане. Когато докторът ме накара само с очи да следя химикала, който движеше над главата ми, съвсем ясно усещах и виждах как едното ми око следи химикала, а картината на другото е със закъснение, все едно е на околосветско пътешествие да разглежда забележителности.
След тази информация докторът заяви, че има два сценария:
1. Операция за махане на кистата
2. Опит да въздействаме на кистата и очния нерв с медикаменти
Тъй като със сигурност бях решил, че не искам да ми ровят в главата отново, предпочетохме лекарствата. Попов ми изписа няколко различни неща, но това, което помня най-ясно, бяха кортикостероидите (ще ви е любопитно да се запознаете с това, което поглъщах три пъти на ден в продължение на месец). Всеки ден пиех лекарствата, но тъй като освен да помагат и вредят много, трябваше да се храня обилно! Аз като цяло съм си голямо дете (родил съм се 4,250кг) и едно подобно хранене въобще не ме плашеше! Към края на едномесечния медикаментозен курс не само че нищо не се беше променило в състоянието ми, но бях станал и 130 кг живо тегло. Отидохме пак при чичко доктор (отново в частния му кабинет) и той препоръча операция, защото все пак лекарствата не дават никакъв ефект. И така отново пристигнахме в София.
След като бяхме дълбоко разочаровани от отношението на лекарите и грижите в Пирогов, а и очевидната некадърност и лакомия за пари, решихме да потърсим съвета и грижите на лекарите от „Иван Рилски“. Тук е подходящ момент да ви разкажа нещо, което спестих в историята за операцията. Ако помните (ако ли не прочетете тук) ви казах, че операцията ми беше насрочена за 27 февруари, но поради спешен случай я отложиха с един ден. След моята операция разбрахме, че спешният случай е бил момиче, което е имало поддържащи импланти на гръбначния стълб. Тези импланти е трябвало да бъдат премахнати след определен период от време. Операцията по премахването им извършва д-р Габровски син, същият хирург, който оперира и мен, след като майка ми е имала личното уверение на д-р Габровски баща (завеждащ отделението по неврохирургия в Пирогов), че той ще се занимае със случая, срещу съответната „благодарност“. Спешният случай се състои в сепсис (загнояване) следствие от операцията на момичето, заради забравени, непремахнати импланти от гръбнака й. Добрият д-р Габровски син, който рови в моята глава, за който ще разберете, че беше причина за третата ми операция, беше почти убил момичето от некомпетентност, некадърност или любовни терзания…
В „Иван Рилски“ бяхме обгрижени добре и след консултацията бях настанен в стая за предоперативна подготовка. Няколко дни прекарах там, докато дойде време за операция номер 2 на красивата дата 06.06.2006г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s