Операция „Операции“ – част 6

20111221-231108.jpg

Започвам да разказвам с уговорката, че спомените ми от тази и следващите операции са крайно ограничени и стигат до почти никакви на моменти. Защо? Ще разберете в хода на историята.

06.06.2006
Масмедиите събудиха Света с мрачни прогнози за засилени демонични активности, чародейства, магии и всякакви други дивотии. И всичко това заради забележителната прилика на датата с числото, описано от апостол Йоан в книгата Откровение (която е последната книга от Библията и разказва за края на Света такъв, какъвто го познаваме), като числото на Сатана, по-известен като дявола – 666. Това изречение стана безкрайно дълго… Както и да е.
Един от малкото ми спомени преди операцията е, че отново бях с главоболие, двойно виждане и безкрайно много притеснение и страх. Този път операцията нямаше да е нещо рутинно! Щяха да ми бръкнат чак до средата на мозъка, за да извадят гадта, която ми създаваше само главоболия. Разрезът щеше да е на тила ми, точно под края на черепа. От там малкият мозък се отмества на страна, за да не се пречка и всеки един капиляр, вена или каквито и други кръвоносни съдове да има в главата, щеше да бъде опакован внимателно, за да се избегне всякакъв риск от неволно закачане и спукване на съд, което може да доведе до мозъчен кръвоизлив и смърт на масата. Като цяло шансовете ми бяха 50/50 или „Или ще се събудиш или няма!“.
Свалиха ме в операционната. Очаквах да е подобна на тази от „Пирогов“, но нямаше нищо такова – малка тясна стая без прозорци, не с операционна маса, а по-скоро стол. Главата ми беше фиксирана в решетка, за да не мръдна случайно и оттук нататък нямам спомени! Предполагам, че са ми сложили кабелите и са ми били упойката…
8 часа по-късно
Отново се събуждам из коридорите на отделение… страшно съм уморен и главата ме боли жестоко… Вкараха ме в асансьор. Помня само как за миг видях майка ми, а баща ми помагаше, колелата на носилката да минат по-плавно през денивелацията между асансьора и пода на етажа… Събудих се в голяма стая с още много оперирани хора. Бях в интензивното! Бях сам! Родителите ми не можеха да влязат… Заспах… След малко помня, че все пак бяха пуснали мама и тате при мен… Заспах… Бях много жаден и поисках вода. Не ми дадоха, защото може да започна да повръщам заради наркотиците, с които бях упоен последните 8 часа. Майка ми прати баща ми да купи малка бутилка вода, за да мога да пия по-късно. Помня, че зверски ме болеше главата и дори вече не можех да заспа. Накарах майка ми да се мòли на Бог за мен, защото не издържах. Тя започна и аз усетих облекчение. Заспах… Изведнъж рязка болка ме сряза. Събудих се. Майка ми беше спряла за миг да се мòли и болката се беше върнала. „Моли се, мамо, моли се! Не спирай!“ – само това успях да кажа, докато я стисках за ръката. Болката беше непоносима. Устните ми бяха напукани заради силните лекарства. Толкова дълбоко напукани, че можех да откъсна кожа почти до месо… Баща ми се върна с водата. Помолих ги да намокрят една марля само за да си навлажня устните… Докато майка ми мокреше устните ми сграбчих марлята и изсмуках всичката вода от нея. Вътрешно изгарях и водата ми се стори ледена. Сестрите казаха, че е време мама и тате да си тръгват и те излязоха. Останах сам с още над 15 оперирани мъже и жени. Заспах… Когато се събудих навън беше вече тъмно. Ефектът на упойката беше започнал да отминава и ясно разбирах какво точно се случва. Усещах нещо крайно некомфортно в слабините си и когато проверих установих, че бях с катетър. Усещането беше крайно отвратително! Непрекъснато имах чувството, че ми се ходи до тоалетна, а всъщност нямах никакъв контрол над този процес. Заспах… Когато отново се събудих разбрах няколко неща:
1. Беше късно през нощта.
2. Катетър е едно от най-ужасяващите неща, които могат да се случат на мъжката гордост, в пряк и преносен смисъл на „гордост“.
3. Заради разреза на тила ми, единственият начин да лежа по гръб беше като вратът ми е извит, с вирната брадичка, нагоре, за да може тежестта на главата ми да пада върху черепа.
Парещата болка в слабините и непрекъснатата нужда да уринирам ме побъркваха. Не ми стигаше болката от операцията, ами сега и това. Няколко пъти виках сестрата и я молех и уговарях да ми махне катетъра, но тя отказваше. Няколко пъти заспивах и се събуждах и отново и отново се пазарях със сестрите, но те категорично отказваха. Последното ми предложение, на което те се изсмяха, беше да ми дадат било то и подлога, в която да се изходя, ако имам нужда, за да махнат тая гадост от мен… Явно с добро и умоляване нямаше да стане. След няколко неуспешни опита да ги повикам още веднъж (защото вече им бях дотегнал) реших, че е време мъжкото в мен да се надигне (не си мислете глупости!). Хванах маркуча и започнах да викам, че ако не ми го махне тя, сам ще го измъкна (уточнение: катетърът се поставя през пикочния канал, който е спирално навит, до пикочния мехур. При това положение нямаш никакъв контрол над себе си и уринирането става като урината просто изтича по тръбичката в торбичката. За да не излезе тръбичката случайно, в нея има вкаран въздух, който я надува в края й, в пикочния мехур и едно принудително изкарване, без преди това да се изкара въздухът би предизвикало множество вътрешни разкъсвания и проблеми)! Явно вече се бях разсънил от упойката и съм звучал доста заплашително, защото сестрата най-сетне склони. Катетърът беше махнат!
Заспах….доволен!
На сутринта мина задължителната визитация. Когато дойдоха до мен, аз бързо попитах кога смятат да ме качват в отделението, а те ми казаха да не бързам. Все пак нямало още 24 часа от операцията и бла бла… Аз им казах, че съм добре, дори почти се изправих в леглото, за да подкрепя твърдението си, и в крайна сметка те решиха да ме изкарат от интензивното, където и без това беше пренаселено.
Стаята, в която бях настанен, беше самостоятелна със собствена тоалетна. Беше прясно ремонтирана и май дори бях първият й наемател. Самостоятелните стаи се заплащат допълнително според ценови лист, обявен в болницата. Цените са почти като на хубав 3* хотел за 1 нощувка! Слава Богу родителите ми имаха възможност да си го позволят!
В следващата част ще ви разкажа за престоя си в болницата и следоперативното възстановяване, но тук ще прекъсна, за да направя малко уточнения. След консултация и преговор на събитията с майка ми, някои неща бяха уточнени и други изникнаха в съзнанието ми.
1. Сетих се, че не ви разказах за болките, които имах през нощта след първата операция – заради принудителното разкъсване на тъкан по време на прокарването на маркуча на клапата по шията ми към гърдите и от там в стомаха, вратът ми беше станал почти двоен. Имах огромен оток, който не ми позволяваше да си завъртя главата…
2. Цената на клапата не е между 500 и 999 лв, както бях писал в предна публикация. Цената на тази клапа, която е в главата ми и която се води един от най-добрите модели, е точно 3 000 лв.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s