10 малки… приятелки

20120209-193311.jpg

Имало едно време 10 приятелки. Били родени в една и съща година, ходели в едно и също училище и дори били в съседни класове, а две от тях стоели на един чин. Всеки ден били заедно! Били неразделни – в мола, по улиците, в парка, на кафе… ЗАЕДНО! Били толкова задружни, че дори посещавали една и съща църква!

Годините си минавали и всяка от тях поела по свой собствен път, но любовта и приятелството им устояли на всичко, през което времето ги прекарало. Никога не напуснали църквата, в която били израстнали, въпреки вълненията и хорските приказки срещу пастора им. Всяка от тях била всеотдайна в работата си към църквата и била от активните членове. Не минавало парти без те да подготвят храна, да наредят столовете, да се погрижат всички да се чувстват добре. Били първи и най-ентусиазирани при всяка възможност заедно с църквата да посетят болните в болницата, бедни на улицата, да се погрижат за сираци или вдовици…
Един ден докато отивали на излет организиран от църквата, автобусът им катастрофирал и всички загинали…
Разбира се като правоверни, всеотдайни, новородени, християнки, вярващи в Единствения и Истинен Бог и синът Му Исус Христос, те се озовали пред вратите на Рая. Първоначално не разбрали какво точно се случва и къде са, но не след дълго видели голямата табела „Добри дошли в Рая!“ с широко усмихната снимка на Св.Петър държащ връзка ключове. Радостта им бликнала! Най-накрая! Край на земните мъки, трудности, изпитания, проблеми, болести… Край на неизплатените кредити и досадните надписани сметки от мобилните оператори (макар, че 10те имали карти в църковната група и си говорели по цял ден по телефона – БЕЗПЛАТНО!).
Набързо огледали обстановката. Било прекрасно! Всичко било искрящо и красиво, в цветове които не мога да опиша, защото не съм виждал. Имало фонтани, дървета с невиждани плодове, златни улици… Търчащи нагоре надолу лъвове, които се гонели с агънца и били първи приятели, орли и кокошки… Дори им се сторило, че сред множеството, което чакало вратите да се отвроят, видели и пастора от „другата“ църква, за който били чували, меко казано, „потресаващи неща“!
Сега, никой не обича да чака дълго, особено ако стои и чака вратите на Рая да се отворят, за да влезе вътре… Та чакали си чакали, но тълпата почнала леко да се изнервя. Вярно, че било красиво и ново всичко, но със сигурност това, което се криело зад вратите щяло да е в пъти по-прекрасно!
Изведнъж нещо сякаш се раздвижило! Огромните врати потреперели… Едни огромни зъбни колела се задвижили и ключалките започнали да се движат… „Айде бе, Петьо, отваряй вече!“ се провикнал някой, който всички сметнали за „ня’къв аграрен тип“, заради това, че нарекъл Св. Петър с фамилиарното „Петьо“…
Погледите на всички били вперени във вратата, която тежко и бавно се отваряла. Всеки се опитвал да надникне през процепа за да зърне Рая…
Буквално от никъдето зад тълпата се чул силен сигнал от тромпети и фанфари, свирки и струнни инструменти… нечувана музика! Всички се обърнали (тук се сещате, че последните станали първи, понеже всички се обърнали на 180 градуса) и започнали да се бутат за да видят по-добре какво точно се случва. Два ангела, хванали по един флаг в едната ръка, а с другата държащи червен килим минали през тълпата, като я разделили на две. След ангелите се движел огромен бял автомобил, тип Папамобил, шофиран от самия архангел Гавраил. До него кротко, но респектиращо се возел архангел Михаил – шеф на охраната на Младоженеца. На задната седалка стоял не кой да е, а самият Аз съм, Младоженецът – Исус Христос. Облечен в бял костюм, с прическа направена му от самия Св. Спиридон – покровител на занаятчиите.
Бавно автомобилът се движел сред тълпата, а Младоженецът оглеждал с усмивка хората. Папамобилът влязъл през огромните врати, които мигновенно се затворили с трясък след него! Настанала лека суматоха, но след десетина секунди малка вратичка, странично от голямата порта се отворила и от там се появил Св. Петър, отново усмихнат до ушите. Докато пристъпвал бавно огромна връзка ключове дрънчала на кръста му, а под мишница носел дебела книга, най-вероятно там бил списъкът на всички поканени на Сватбата.
Св. Петър помолил всички да се наредят в колона един след друг и да минат покрай него, за да провери поканите им и да ги отбележи в guest list-а, че са пристигнали.
Нашите 10 приятелки въудошевени от прецизността и реда, с който всичко се случвало, нетръпеливо започнали да оправят косите си, да търсят огледалце за грима… Бавно тълпата започнала да влиза през тясната врата, с радостни възгласи! Дошъл и редът на нашите 10 приятелки. Те трескаво се скупчили около Св. Петър и в един глас казали имената си. Св. Петър, като един опитен, сдържан, уравновесен човек, какъвто го познаваме от Писанията (все пак той отряза ухото на слугата на първосвещенника в Гетсиманската градина) бързо въвел ред в настаналата суматоха и приятелките чинно казали имената си една по една. Петър проверил всички имена, но за учудване на всички се оказало, че само на 5 от тях имената присъствали в списъка. Представете си физиономиите на петте, които трябвало да останат вън, където нощта била започнала да пада и обстановката вече не изглежадала толкова приветлива.
От зад стените на Рая се виждали празнични светлини, чувал се весел шум и се носела приятна миризма на вкусотии… Петте, чийто имена били в списъка с поканените влезли леко натъжени от факта, че ще са сами, но нямали избор, защото Петър, с прякор „Търпеливият“ им дал зор да побързат и с усмивка им обявил, че няма цяла вечност да ги чака. Друго прозвище на Петър било „Шегобиецът“.
Петте дами останали сами навън… наоколо имало и други познати физиономии, но това сега не ги вълнувало. След като първоначалния стрес отминал, една от тях започнала да блъска по вратата и истерически да крещи… обвзети от синдрома на тълпата, а и отчаянието, което нощния мрак налагал, накарало и другите да се включат в протестния акт. Никой обаче сякаш не се интересувал от техните вопли и стенания… Музиката отвътре продължавала, светлините ставали по-ярки, а миризмата на задушени зеленчуци… мммм….
Почти останали без глас петте не спирали да блъскат по вратата, молейки се да бъдат пуснати и списъкът с гостите пак да бъде проверен, но… Изведнъж се чул звук от отключване… те се сепнали и започнали да се оглеждат… тясната врата бавно се отворила и от там проникнала ярка, ослепяваща светлина – бил Младоженецът.
Дамите бързо приели богоугоден вид и поклонническо изражение и се засилили да влизат през вратата с наведени глави… Исус ги спрял и ги попитал:
– А вие сте…?
– Ама Исусе, Ти… сериозно ли?
– Да, казал Исус, вие кои сте?
– Ние сме от XXXXXX църква в гр. XXXXXX с пастор брат XXXXXXXXXX
– Църквата и пастора ви ги знам, но вас не ви познавам. Ще ви помоля да си тръгвате, защото тук се опитваме да празнуваме! Довиждане!
– Ама Исусе, провикнала се най-властната от тях, как не ни познаваш? Ние сме тези, които винаги приготвяхме храната за паритата, пускахме си дарението и десятъкът редовно, аз лично съм се молила за майка ми и тя оздравя… Какво значи „Не ви познавам“!?
Докато тя все още говорела, Исус се обърнал и влязъл обратно на празнинството, затваряйки зад себе си тясната порта…

Убеден съм, че повечето от вас разпознаха притчата за петте разумни и петте неразумни девици, описана в 25 глава на евангелието според Матей. Малко я промених и я смесих с друга притча, която Исус каза – за поканените на сватбата, но вярвам, че това не спъва вярата на никого от вас.
Разказвайки тази притча, Исус ни говори за 10 девици, които бяха вярващи, богобоязливи жени. Това знаем от факта, че и десетте имаха светилници, които имаха масло в тях. Разликата е, че 5 от тях бяха се изхитрили и бяха си взели допълнително количество. Масово маслото в светилниците се сравнява със Святия Дух, но аз искам да го сравня с Исус и с Неговия живот в нас. Практически няма голяма разлика между двете, защото така или иначе Святия Дух и Исус са част от Троицата, така че… 🙂
Това, което липсваше на петте беше маслото! Ако заменим маслото с неговия еквивалент Исус излиза, че на петте им липсваше Исус. Но как казвам, че те са били богобоязливи, вярващи жени, които са правели толкова неща за църквата в името на Исус, болни са изцелявали, демони са гонели и въпреки това Исус не само, че не ги познава, но и никога не ги е срещал и им казва „Не ви познавам!“?
Знаете ли, че може всичко, което правим в името на Исус, всичко което говорим за Исус, всичко което мислим, че правим в името на вярата всъщност да го правим от егоистични, себични цели? Знаете ли, че в центъра на живота ви на хвалител може да не бъде Исус, а самият ви талант и желанието ви за публика? Знаете ли, че прекрасните думи, които надъхват хората да живеят за Бог и да променят начина си на живот, думите които сякаш докосват сърцата, да са думи от устата ви, които са плод на личните ви знания за Бог, а не резултат от истинското лично познаване и общение на вашия дух с Божия Дух, на вашата личност с Него, Създателят на всичко? Някога задавали ли сте си въпроса „Защо пуснах 2лв на този беден човек?“… дали ги пуснах защото това е Божият характер и любов изразени в моя живот или защото хората ме гледат? Мислили ли сте си дали животът ви не е симулиране на плодовете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, или наистина Святият Дух изработва тези неща вътре във вас?
Кога за последно питахте Бог: „Татко, аз ли съм в Твоя план или Ти се опитваш да се вместиш в моя?“
Апостол Павел в Галатяни 6:7 ни предупреждава: „Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.“
Ти сееш ли или се взираш във вятъра? Жънеш ли или гледаш облаците? Еклесиаст 11:4
Ако си прочел това и Бог се е докоснал до сърцето ти, иди при Него и чрез Словото Му, което е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето (Евреи 4:12), и чрез работата на Святия Дух вътре в теб, изпитай себе си, за да не се окаже, че един ден няма да имаш отговор на въпроса „Какво направи с талантите, които ти дадох“? Дали ще чуем: „Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ или… Матей 25:26-27

Advertisements

3 thoughts on “10 малки… приятелки

  1. Много се радвам, че си го написал. Постарал си се! Много ми хареса! Точно така, истината трябва да бъде говорена, директно и без заобиколки, както си го написал. Божията истина и Духът на Бога, са тези които освобождават, а човешката себеправедност, като скъсана дрипа пред Бога държи и връзва хората в робство. В нея няма освобождение! Продължавай да пишеш и да си все-така искрен с Бога и с хората! Когато си истински, Бог го оценява, а рано или късно хората също!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s