Готов ли си?

Опитвал ли си с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
Или във облак тайно да се пльоснеш?

Когато падаш искал ли си помощ,
или си твърде горд да бъдеш гол и бос?
Помагал ли си ти без корист,
или всякога си бил отгоре?

Поглеждал ли си във очите на дете
изпълнени с любов и жал?
И виждал ли си там, дълбоко в тях,
своя собствен жалък спомен…

От времето когато беше ти дете,
което с вятъра опитваше да полети,
с ръка звездите да докосне,
да бръкне в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльосне.

Спомни си детските очи,
и времето на първите мечти,
когато всичко беше като в’ филм
и лошите брояха се на пръсти.

И беше ти шерифът мил
от филм забавен, черно бял.
И как кълнеше се и ти,
че филмът няма да е твоят филм.

Сега променен ли се светът,
обхвана ли и тебе суетата?
Защо започна, като в черно-белия екранен филм,
да виждаш мрака, но не и слънцето отразено във луната?

Искаш ли отново с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльоснеш?

Помни, че всичко, както е било, все някога се връща!
Но готов ли си, като изпразнено от власт платно,
съдбата си в ръката Му да пуснеш?

20121217-003201.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s