Операция „Операции“ част 9

Почти година мина от последната ми публикация относно оперативния период от живота ми. Истината е, че спрях да пиша поради доста причини, но една от тях е гневът, който ме изпълва всеки път, когато прочета последните редове от Операция „Операции“ – част 8
И все пак…

След като ми обясниха в подробности през какво съм минал, отново без да знам, си изкарах весело в болницата, заради придобития вече тренинг.
Както вече се уговорихме, тук спомените ми са много малко, но за сметка на това все мътни, така че не очаквайте велики подробности!
Изписаха ме по някое си време юли месец (около средата на края…) и щастлив и доволен отпътувах отново към дома. Мога да ви кажа със сигурност, че беше само около седмица преди един летен лагер , „Нова вълна“, който се организира от години в Сарафово, Бургас. Аз като един голям привърженик на летните занимания бях решен да присъствам „на морето“ (т’ва са пълни глупости – мразя жегите, пясъка, който вместо кротко да си стои на плажа, се вре навсякъде, досадното сменяме на 5 тениски за един ден и т.н.) . Не мога да ви опиша преговорите, през които минах, докато лобирах за собственото си слънчево изгаряне пред майка ми. Уговорките бяха хиляди, условията десетки хиляди, задълженията стотици хиляди, а забраните стотици хиляди + 1! Майки – ходи ги разбирай… Беше (раз)решено, че ще се ходи!
Трябваше да пътувам в събота, но аз все така си бяха росен-пресен от операция…
Както сигурно добре знаете, след операцията най-често си закърпен, а шевовете не се махат сами, затова в петък (деня преди да замина), лично закарах тялото си на мъчения – отидох да ме разшият.
Доктора го познавах вече, затова без много обяснения седнах на кушетката и той започна извличането на конците от дупките по главата ми корема ми. Най-общо процесът е доста неприятен, да не кажа много неприятен, но този път беше уникално неприятен! Засъхналата кръв по обръснатата, преди операцията, глава, която вече е пуснала косъмчета… (За да си го представят момчетата, могат да пробват да си пуснат епилатор на краката!) – БОЛИ И СКУБЕ! Но това беше едва началото! Следваше по-болезнената част – коремът. Когато болките и причерняването от разшиването на главата отминаха, започнахме „епилатора“ на корема. Там имаше цели люспи изсъхнала кръв, които направиха малки разрези и разкъсвания по коремчето ми – кървях си като заклан! Докторът проми раните, сложи марля с йод, смирено прие 10-20 лв за разшиването и ми пожела живот и здраве.
Качих се в колата…
Едвам стоях.
Не знаех дали ми се повръща, дали съм добре… Нищо!
Запалих и тръгнах.
Следващият ми спомен е когато съм си вече вкъщи и решавам да погледна раната, която усещах топла, боляща и влажна. Съблякох си блузата и разлепих марлята – много кръв! Веднага взех ракия (домашна, гроздова от на дядо личния казан), за да дезинфекцирам външно раната, повтарям външно раната, а не вътрешно! Напръсках я с някакъв спрей за рани и сложих чиста марля (вкъщи си беше като малка спретната аптека – марли, бинтове, хапчета, сиропи, прахчета и спрейове за рани и системи и ръкавици и… разбрахте ме!).
На следващия ден един приятел мина да ме вземе с колата си и тръгнахме към морето…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s