Операция „Операции“ част 10

Стигнах до морето!
Няма да ви разказвам лятото си в подробности, разбира се, но накратко – бях на море за една седмица и от там директно на планина за една седмица. Сещате се, че спането и почивката не бяха включени в дневните занимания. В крайна сметка се прибрах в Стара Загора крайно изморен. За човек преживял вече 3 операции на главата за по-малко от 5 месеца се представях шампионски добре.
Годината е 2006, месец август е в края. Отидох до София, за да се запиша за третия семестър по право в НБУ. Бях с тогавашния ми съквартирант Ивомир и си изкарахме супер няколко дни. След това той си замина, но друг мой приятел – Младен- се появи в София. Той от години живее и работи във Франция и затова след като изкарахме една седмица на планината заедно, решихме и да изкараме няколко диви дни в София. Няколко поредни вечери бяхме по клубове с други българи, прибрали се от Франция за лятото и се изкъртихме от Ретро музика и веселба. И това свърши и аз отново си бях в Стара Загора. Вече беше септември месец, а аз бавно се подготвях за предстоящото учене – основно гледах Prison Break до откат! Дните минаваха, а аз си бях жив и здрав, точно както последният доктор, който ми сваля конците, ми пожела. Докато един ден не се събудих отново с главоболие!

Не знам дали вече съм обяснявал, но всеки знае какво е да го боли глава, но само аз знам какво е да ме боли глава по онзи начин, след който заспивам и нямам спомени от следващите няколко дни.
Събудих се една сутрин и ме болеше! Почувствах се ужасно! 3 операции, хиляди левове за лекари, изследвания, клапи… и отново главоболие! Беше ми зле и на корема. Влязох в тоалетната. Там стоях около 10 минути и се молех всичко да е лош сън. Наистина се чувствах така! До такава степен беше като на филм всичко, че реших, че ще се върна в леглото, ще легна, ще заспя и като се събудя ще съм добре. Направих го. Нищо!
Точно сега затворих очите си, за да се опитам да се сетя малко повече подробности за това главоболие, но отново в главата ми има само картини и нищо конкретно. Болница, лекарски кабинет, дълги коридори, много възрастни хора, които чакат, мама, аз, главоболие, тати… Инжекции, снимки, изследвания… Абокат в ръката и една седмица на системи вкъщи. Защо? Възпаление на мозъка! От какво? Преумора бе най-вероятната причина.
Не знам как ви звучи, но след като 3 пъти си лягал под ножа, за да ти ровят в главата, някак разбираш колко ценен и едновременно кратък може да е животът, затова сякаш идва момент, в който искаш да наваксаш или дори да изпревариш момента. Май точно това бях направил и аз. Забравил бях да спа, забравил бях да си почивам, забравил бях, че опериран не значи здрав…
Втората година от следването ми беше провалена! Лекарите казаха, че ми трябва почивка и след подобна операция се дават от 3 до 6 месеца болничен, а аз бях преминал през цели 3 операции. Родителското тяло се произнесе: „Никакво учене!“
От гледната точка на ученика това е прекрасният момент на свободата и безгрижието. От гледната точка на млад човек, чиито мечти и планове за бъдещето са започнали да пропадат преди няколко месеца, когато са му казали, че нищо вече няма да е същото, че животът му ще бъде различен, защото в него ще има изкуствена клапа, около 2 метра тръби и няма да може да прави доста неща, с които е свикнал по стария начин… това изглежда като затвор! Особено когато животът не спира, времето лети, а следващата ми година трябва да е максимално ограничена откъм дейности, активности и всякакви -сти.

От септември до февруари бях в тотален покой! По цял ден ядях, гледах филми, слушах музика и лежах. Живот ли? Не е! Защо?
Бях на 20 години и не правех нищо! Това живот ли е?
Февруари месец започнах работа в една автомивка. Работех от 8 до 16, прибирах се, хвърлях един душ и излизах с момичето, с което бяхме тогава. Всеки ден! Месеци! Създавах си лични драми за разнообразие, вгорчавах й живота със скандали за глупости и чаках да ми излязат новите серии на сериалите, които следях… Чудно!
Дойде отново лятото на 2007г. Отново бях на море, после на планина, после се разделих с приятелката си и се прибрах в София да уча.
Учих един семестър и… ме заболя глава. Отново!

Advertisements

4 thoughts on “Операция „Операции“ част 10

  1. ..когато дойде време за Нечия драстична намеса в живота ни,най добре да помислим къде и какво сме „сгафили“,нали?…..Ако ме разбираш?!…:)

    • Ами не, не знам за какво ми говориш, всъщност. Ако искаш да ми кажеш, че Бог ме „наказва“, то повярвай ми имаш сериозни проблеми с Бога, в който вярваш?

    • И какво толкова може да си „сгафил“ на 19-20 г., че да си попилян по такъв начин…Аман от „специалисти“…около мен с лопата да ги ринеш…и най-вече пасторите ви са за един як мариз, че не познават сърцето Му и ума Му…и физическите бащи и те заслужават дърво, за това, че са оформили такъв образ на Бащата в умовете ви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s