Пеперудата красива…

20130116-145700.jpg

От известно време си мисля за хората… Прекрасни създания! Толкова сложно изградени тела, невероятно функциониращ мозък и органи, перфектното създание – най-висшето от всички, скитащи по Земята… и все пак- толкова прости! Нямам предвид умствено, но по-скоро мозъчно.

Напоследък се сблъсквам многократно със сходни ситуации, в които винаги на преден план излиза един основен проблем на хората – времевото ограничение. Какво е това? Ами това е термин, който описва заклещването на човека в един момент от хронологичното време, аз го измислих! С две думи: не можеш да се върнеш назад във времето, нито да отидеш напред в него! Ти си само тук и сега, в този миг!
Какво искам да кажа? Никога не знаеш какво ти „готви“ Бъдещето, нито пък имаш ясен запис на събитията от Миналото (разбира се имаш спомени, но както добре знаете, на тях не може да се разчита много много)! Бях си написал във facebook нещо от рода на: „Хората забравят добрините ми в Миналото, взират се в Настоящето ми и ме изтриват от Бъдещето си.“. Защо? Защото спомените не са най-добрият Летописец (Така се е наричал в миналото човек, който записва хрониките на времето)!
Веднъж една приятелка ми каза нещо, което са им набивали дълго време в главите – Everything is subject to change! (Всичко подлежи на промяна!). Какво искам да кажа? За тези от вас, които поне малко сте гледали телевизия (или сте си чели уроците по биология), знаете, че пеперудата не се ражда пеперуда – тя минава през метаморфоза. С две думи: Имаш грозна, мазна, гадна гъсеница, която в определен момент се обвива в мазен, гаден, грозен пашкул, става на гадна, мазна, грозна какавида, за да се появи в крайна сметка прекрасна, красива, удивителна пеперуда, на която всички се възхищават! Но всъщност преди възгласа „А!!! Пеперуда!“ има писъка „Ааааа! Гъсеница!“ – просто защото все още метаморфозата й не е започнала, камо ли да е завършила.
Та… говорим си за хората…
Хората поглеждаме на сегашното състояние на човека (защото сме времево ограничени) и просто отказваме да повярваме, че някога, след време, в бъдещето, тая гад може да бъде… И за това често пъти решаваме да смачкаме гадта, просто защото сега, в настоящия момент „Бе нещо не мъ кефи…“ и така в бъдещето ни вече няма бъдеща пеперуда, а само спомен за размазана гъсеница.
Защо си мисля тези неща? Защото много пъти Миналото е това, което оформя
Настоящето ни, а когато Настоящето стане Минало, то променя Бъдещето. По-просто – Хората никога не търсят източника на проблема, а решават проблема, като елиминират проблемоносителя за бъдещите събития…
Добре, че Исус не погледна на моментното състояние на човечество, защото ако гледаше в тогавашното сегашно време, хич нямаше да се мръдне от престола Си… (Йоан 3:16)
Добре че Бог не погледна на пустотата, тъмнината и разрушението на Земята, защото нямаше да четеш сега това… (Битие 1:2)
Добре че същият този Бог не погледна на моментното състояние на заврелия се като мишка Гедеон, треперещ от страх в пещерата, а погледна на Бъдещето му и отиде и го нарече: „Мъжо силни и храбри!“… (Съдии 6:12)
Добре че Исус не погледна на състоянието на Петър, Павел, Андрей, Яков и Йоан, Юда и Вартоломей, че инак… (Евангелията)
Добре че когато Исус беше разпънат на кръста, когато кръвта Му изтичаше, когато животът от Него излизаше, когато всяка болест, всеки грях и всяка гадост се бяха вплели в тялото Му, той погледна в Бъдещето и си каза: „Струва си! Струва си, защото един ден той ще бъде прекрасна, красива, удивителна пеперуда! Вярвам в него/нея!“ и издъхна…

Advertisements

One thought on “Пеперудата красива…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s