Тя & Той

20130125-005947.jpg

Познаваха се от известно време.
Той – обикновен младеж, но с нещо истински загадъчно в поведението. Не беше от тези, които лесно ги разбираш, и това го правеше още по-интересен.
Тя – красива! От онези, след които повечето момчета се обръщат. Въпреки това не беше „набухнала кифла“ – беше обикновено момиче, но много красиво.
Запознаха се в края на училищната година.

Тя тъкмо беше свършила 12-ти клас и се готвеше за изпити. Искаше да стане лекар и всичко, за което мислеше, беше тази заветна цел. Не знам дали беше повече нейна или на майка й, която беше станала само медицинска сестра, но въпреки това Тя още от 10 клас се подготвяше за тези изпити.
Той беше втора година в университета. Учеше икономика, но просто защото родителите му не искаха да му позволят да следва мечтата си – да стане скулптор. Казваха, че за артистите хляб в България няма и за това го пратиха да става икономист.

Срещнаха се случайно на една трамвайна спирка, докато ги валеше пролетен дъжд. Той закъсняваше за лекция и нервно пушеше поредната цигара, а тя отиваше на урок. Бяха само двамата на спирката. Той погледна часовника си и нервно изпсува. Тя се подсмихна. Той я погледна. Тя го погледна. Те се погледнаха…

Следващата седмица имаха среща!
Тя беше доста притеснена. Не можеше да реши какво да облече или какво да не облича, не знаеше дали да е с пусната коса или вързана…
Той отново пушеше цигара и чакаше да стане време да излезе от общежитието.
Срещата им беше на Попа. Той пристигна на време, а Тя не закъсня много. Отидоха на вечеря. Макар и да не изглеждаше като да се вълнува много, Той се беше спретнал подобаващо за първа официална среща. Тя беше неотразима и всички минувачи „отразяваха“ този факт. Не помня вече какво точно ядоха, но това не е важно, защото в крайна сметка, сметката беше не малка. Момчето плати и тръгнаха да се разхождат. Беше едва средата на май и все още „Времето поднасяше своите изненади“, както би казал Чолаков – заваля дъждец. Той като един добре възпитан млад господин веднага свали якето си и го сложи на рамената й. Оказа се, че Тя предвидливо има чадър. Прегърнати продължиха да ходят под дъжда…

Пишеха си в скайп, защото Той нямаше facebook. Пращаха си смс-и непрекъснато, което се стори съмнително на баща й, а майка й беше убедена, че нещо не е както трябва, просто защото е майка. Неусетно стана юни. Наближиха сесии, изпити, но това не можеше да ги отдалечи един от друг. Почти всяка вечер се виждаха.
След като треската по изпитите свърши и всичко вече беше в „Божите ръце“, решиха да отидат на море заедно. 2 седмици отшелници. Бяха в къщата на някакъв приятел на момчето, която беше в края на малко селце, на върха на скала точно над морето. Нямаше точно плаж, но те бяха заедно и другото беше незначително. Когато се върнаха резултатите бяха излезли и Тя се записа в Медицинския. Колкото повече време прекарваха, толкова по-влюбена бе Тя. Медицината сякаш остана на второ място…
С настъпването на есента обаче лятото на тяхната любов сякаш почна да повяхва. В края на август всичко беше наред. В началото на септември Той не изглеждаше вече толкова сигурен, че Тя е чак толкова неотразима. С всеки изминал ден сякаш пропаст се отваряше между тях. И растеше, и растеше…
В края на септември Той й се обади и с доста посърнал и виновен глас и й каза, че трябва да говорят. Тя вече знаеше, че нещо не е както трябва. Видяха се на Попа. Той беше на време, Тя не закъсня.
Седнаха в кафенето и Той започна с: „Трябва да ти кажа нещо…“. Тя се разплака. Нямаше нужда да продължава, Тя знаеше.
Той си имаше приятелка, която беше на бригада в САЩ за лятото, а Тя… Тя беше за сезона. Тя беше временно явление за Него. Тя беше красиво цвете, което Той беше откъснал, за да краси ревера на сакото Му, докато Неговото момиче се прибере от САЩ. Тя беше емоционалната Му баластра – запълваше празнотата в Него, докато приятелката Му се прибере.
Защо? Защо Тя трябваше да преживее това? Защо?

Мислех си за Тях… мислех си за себе си… мислех си и за теб…
Колко момичета трябва да минат през това, докато си чакам Моята?
Колко момчета трябва да запълнят празнотата ти, докато си чакаш Твоя? Защо трябва да убивам мечти и копнежи, просто защото се чувствам емоционално изпразнен? Защо търсенето Й минава през осакатени мечти? Защо не мога просто да седна, да почакам, докато не стана и аз сам готов, когато тръгвам да не тръгвам с част от нея, а да мога сам да разбера, когато Тя появи се, че Тя е Моята…
И защо, докато чувстваш празнота, искаш да я запълниш с някой друг? Защо просто не пиеш от собствените си извори (Притчи 5:15)? Защо не бъдеш само с Нея, само с Едната, Истинската (Притчи 5:20)?

Пиша за Него, но говоря и на Нея!
Защото аз бях там и ги видях! И те ме видяха, но тогава не ме чуха!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s