„Delay“ doesn’t mean „Denial“

Бях в гимназията, когато си представях как един ден ще имам семейство, добре платена работа, ще живея в хубав апартамент със съпругата и двете ни деца, ще имаме куче. Ще живеем близо до някой зелен парк, където ще можем да се разхождаме и да играем…
Бях в университета, първа година, и учех право, когато си представях светлото адвокатско бъдеще като от филм. Скъп офис, скъп автомобил… опашка от клиенти и нито едно загубено дело…
Бях в болницата, когато си представях, че всичко е свършено! Животът от мечтите ми пропадна – безвъзвратно изгубен…

Днес се прибирах от една среща и едно изречение накара мозъка ми да настръхне от очарование – „Delay“ does not mean „Denial“/“Отлагане не означава „Отказ“.
Спомням си, че когато лежах в болницата, точно като Йов от библейския разказ, си водех разговор с Бог на ум. Задавах Му едни въпроси от рода на: „И к’во сега? 4 операции и клапа в главяата, премахнат тумор от мозъка… Какво стана със „светлото ми бъдеще“, какво стана с всичките неща, които ми беше обещал? Мечтите, които беше сложил в сърцето ми? Нали Ти беше Бог на мечтите, Бог, който се грижи за децата Си, а не им праща болести? Нали ти си Лекарят на лекарите?“ и други подобни… Та тогава всичко, което виждах беше отчаяние, депресия, лекари, сестри и приятели, които идваха на свиждане. Тогава не разбирах, че „Всичко спомага за успеха на децата на Бог“ (Римляни 8:28). Тогава си мислех, че изпълнението на мечтите ми ще се случи по плановете, които аз бях създал. Тогава не виждах Божия план, защото се бях фокусирал върху собствените си малки, дребни стъпчици и пропусках факта, че Бог ме носи на крилете Си!
Години трябваше да минат преди да видя, че бъдещето, обещанията, виденията, пророчествата, мечтите – всичко е в Божията ръка и Той се грижи за мен и няма да ме остави и не ме е забравил (Евреи 13:5). Бях пропуснал факта, че Господ ми е помощник и каквото и да се случва, Той ме е скрил под сянката на крилете си, врязал ме е в дланта Си (Исая 49:16), вложил ме е с зеницата на окото Си (Захария 2:8). Бях се объркал да си мисля, че Неговите обещания пропадат и Той ги забравя, но сега разбрах, че Неговите обещания са „Да“ и „Амин“ в Христос Исус (2 Коринтяни 1:20). Бях забравил, че Бог не е човек и не лъже (Числа 23:19).
Сега знам, че Бог е Бог и че „Отлагането“ не е „Отказ“, че забавянето е за моя полза, за да мога напълно да приема всичко онова, което Той има за мен. Знам, че всеки добър и съвършен дар ми принадлежат и всички те са от Бог (Яков 1:17). Знам, че Бог има най-доброто време за всичко в живота ми (Еклесиаст 3:11).
Какво обаче ако не разпознаем времето или ни свърши търпението? Какво става ако решим все пак, че „Отлагането“ е „Отказ“?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s