„Не убивай!“…с думи

20131202-233827.jpg

Нека ви разкажа за това как се раждат най-често публикациите в този блог – събития!

Всяка една статия е свързана с определено събитие. Това може да не личи от самата статия, но аз си знам какво е точно. Има и такива статии, които просто са си прозрачни и са свързани с определени неща, с които съм се сблъскал през деня. Разбира се това, че не пиша всеки ден, не значи, че съм на пауза, просто има неща, които отказвам да анализирам, защото наистина не мисля, че заслужават внимание. Но ето, че тази статия, макар и поради ситуация, която не заслужава внимание, ще се появи на бял свят, защото отказвам да се занимавам повече с детски работи (на 27 години съм и леко ми писна да се занимавам с недораслъци на близка до моята възраст!).

Провокацията…

 

Вчера се случи нещо интересно. Не беше нещо невиждано, ново, необяснимо, но го видях от друг ъгъл, различен ъгъл. За да е кратката история още по-кратка: един човек каза нещо на друг човек и вторият човек се разсърди. Ама това не е нищо ново, Аче! Не е, ама сега ще видите кое я прави уникална!

Мисли…

Защо го каза това нещо? Знаеше, че този човек ще се засегне и въпреки това го направи. Защо?

Причините всъщност са много и доста различни, персонални и уникални… абе шарена работа (мешана скара на нашенски!). По-големият въпрос е „Осъзнаваш ли какво направи?

Нека помислим заедно (доколкото това е възможно в една такава писмена комуникация (доколкото това може да се нарече комуникация) като тази).

Осъзнаваш ли…?

Питам това, защото, когато аз съм го правил, не съм мислил за другите, а само за себе си и за човека, когото засягам (ще използвам тази дума, че „обиждам“ ми е твърде тежка, макар и да е по-точна!).

…себе си!

Аз, мен и моето е крайъгълният камък на егоизма. Няма нищо, което да е по-ненаситно от личните ти користни цели и намерения. Повярвай ми! Никога няма да ти е достатъчно, никога няма да ти стига (питайте ме когато вляза гладен в магазина!). Ти просто не мислиш за другия, нито разсъждаваш за това, което му причиняваш, поставяйки себе си над него и погазвайки чувствата, емоциите, самочувствието, самооценката, гордостта и авторитета му най-безцеремонно. Просто отиваш и му казваш: „#!*&@%#!&@#%^$@!“, без дори за момента да помислиш за последствията върху личността му. Отново да повторим причината – Аз, мен и моето!

…другия!

Казваш го и дори забравяш, че си го казал, но това не е просто обида, това е бреме! Бреме е, защото човекът, на когото си го казал, започва да мисли и размишлява върху изреченото. Започва да разсъждава за причината, поради която си го казал (а такава може да няма! Или поне да не е ясно разграничима!). Може да загуби съня си, апетита си, увереността и самочувствието си. Разбира се, ти не знаеш за нищо от това, защото вече си забравил, че си го казал. Депресия! Ниско самочувствие! Отрицание! А ти дори не помниш.

Виждаш ли, всъщност проблемът се простира малко по-надалеч, защото нека си представим следната ситуация:

Отивам и казвам на една майка, че синът й е неудачник (в моите очи, разбира се!). Казвам й в лицето, че тя се е провалила като родител и не е успяла да свърши добра работа във възпитанието на сина си.

Какво направих току-що? Разплаках жената! Не! Не само това!

…другите!

Жената си има мъж и три деца! Всеки един от тях сега започва да носи бремето, което аз съм хвърлил върху нея, заедно с нея. Мъжът й изпада в безизходица, защото не знае как да реагира – жена му плаче неутешимо, не може да спи, не може да бъде нито съпруга, нито майка. Децата й може и да не разберат точно какво се случва с мама, но със сигурност ще усетят, че нещо не е наред. Когато видят майка си с подпухнали, зачервени от сълзи очи, недоспала и депресирана, защото аз съм решил да не мисля. А какво да кажем за роднините и приятелите й? Те също са по редицата. Разбираш ли ме? Понеже животите ни са свързани и всеки един пряко или косвено влияе на всички, то няма начин твоята реакция да не доведе до верижна реакция и това да предизвика всеобщ резултат. Айде ся! Теорията на хаоса! Глупости! Глупости ли? Спомни си за тези глупости следващия път когато те настъпят в метрото и как прекрасната петък сутрин се е превърнала в „кървав петък 13-ти!“ Но нека засега да са глупости!

Разбираш ли ме? 

Животът ти не ти принадлежи! Той не е само твой, за да си го живееш както искаш! Ти носиш отговорност, защото си се родил в общество, а не в стадо! Ти не си овца, която я водят на паша, водят на водопой, стрижат, доят, прибират в обора… Ти не си в страдателен залог! Ти носиш отговорност! Или поне трябва да носиш такава!

Развръзката…

Един човек, с необмислените си, емоционално нестабилни, неконтролируемо-импулсивни действия, лиши 200+ човека от гласа и таланта, които Бог е дал на едно момиче. Не обвинявам, не съдя! Размишлявам! Преди да го напиша тук, го преживявам! И тъй като съм християнин и Библията е моят краен авторитет, нека погледнем какво Бог има да каже по въпроса в Словото Си:

На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ Но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден – дай му да пие; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро. (Римляни 12:17-21)

„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“ Апостол Павел ни казва, че има част, която не зависи от нас! Но има част, която зависи от нас! Нека се стараем да спазим нашата част. Нека бъдем сол, която все още може да осолява. Нека бъдем Светлина, която не е скрита под покривало. Нека бъдем истински ученици и това да личи от любовта, която проявяваме един към друг, защото само така Светът ще ни разпознае и ще бъде привлечен към Истината! Иначе кое ни прави по-различни от нехристияните? Облеклото? Странните думи? Ясно е, явно, че няма да можем с всички да живеем в мир, защото те са избрали да е така, но нека ние изберем да бъдем пример! (Обърнете внимание, че тук се говори за неприятелите ни!).

Нека показваме любовта на Бог Отец към Света, защото можем, понеже имаме любовта Му изляна в сърцата ни! (Римляни 5:5)

Advertisements

One thought on “„Не убивай!“…с думи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s