18+ Как са клатиш? Как са мяташ?*

Спомням си, че бяхме на море. По това време едната ми баба работеше в държавно предприятие и от там им даваха 10 дни почивка на базата им в Китен. Спяхме в бунгала, намиращи се в сенките на гора, която от своя страна беше на около 10 минути пеша от брега. Вървяхме един ден през гората към плажа и си спомням как баба ми ми разказа за цвете, което тя нарече „Срамежливче.“ 

Когато кажа „цвете“, не си представяйте нещо безкрайно красиво и цветно, с аромат, който усещаш още преди да си видял самото растение. Не! Говоря за обикновена трева, която има цвят, съставен от малки бели топченца, а точно в средата на този бял цвят има друго малко топченце, което обаче е черно.

– Виждаш ли Срамежливчето? – попита ме баба.

– Кое е това, бабо? – казаха аз, незнаейки за какво точно да се оглеждам.

– Ето това цветенце там. – посочи ми го тя.

– А да! Защо се казва „Срамежливче“? – започнах да любопитствам аз. Сами разбирате, че това не е най-стандартното име за „цвете.“

– Защото, започна баба, това цвете отразява срамежливостта на обществото. Виждаш ли цвета му? – тя откъсна едно от растенията. Когато аз бях малка, целият цвят на растението беше черен и само леко по крайчеца имаше беличко. Но тогава времената бяха различни! Тогава имахме срама. С времето бялото се увеличи, а черното намаля. Точно както стана и с хорската свян. А виж го сега… – баба се загледа умислено в цветето.

Бил съм на около 7-8 години тогава, но още го помня. Още по-често се присещам за тази история. Защо?

Замислих се какво е нужно, за да убиеш съвестта на един човек? Какво е нужно, за да го накараш да направи нещо, което той самият вярва, че е грешно? Какво коства? 

Знаете ли как да сварите жаба? Не! Не ви трябва вряща вода. Взимате празна тенджера. Пълните я със студена вода. Слагате жабата вътре. Слагате тенджерата на котлона и тогава го пускате. Защо? Защото ако пуснете жабата във вряла вода, тя ще изскочи. Ако ли обаче жабата е във водата, докато тя завира, то тогава тя ще си стои вътре, докато се свари, докато умре. 

Това е нещото, което се случва с обществото ни. То умира! Бавно. Доброволно. Без да се съпротивлява. Варим се бавно, докато изгорим. Докато съвестта ни прегори.

Виждаме всички тези списания по бутките за вестници, от които вече не ни гледат „две хубави очи – душата на дете,“ а две очи и две … Та тези списания ги има дори в супермаркетите, на нивото на очите на невръстните ни деца. После си хапем дупетата и се вайкаме „Ама той как стана такъв?! Родителите му са толкова добри хора…“ Добри, но едно дете се възпитава от цялото общество, а не само от родителите му. Приехме за нормално децата в 3 клас да пушат циагри за по 7-8лв кутията. Приехме за нормално да виждаме 12-годишни момичета, които се обличат като „магистрални труженички“… Съвсем нормално е дете да псува като каруцар (макар и това сравнение отдавна да няма стойност, защото каруцарите ще останат зяпнали, ако чуят как децата ни псуват), а още по-нормално е родители му да му се радват, докато то го прави.

Къде са ни ценностите? Къде ни е моралът? Къде ни е свянта? Къде по пътя зарязахме свенливостта и започнахме да грабим от „богатствата на живота“ с пълни шепи?

Ако тези редове не те карат да се замислиш и да осъзнаеш проблема, значи температурата в твоята тенджера е доста висока…

Малко квас заквасва цялото тесто – Галатяни 5:9

Умрели мухи правят мирото на мировареца да водни и да кипи – Еклесиаст 10:1

Очите са светлина на тялото. Ако са здрави, цялото ти тяло е изпълнено със светлина. Ако са болни, тялото ти тъне в мрак. Затова внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина. – Лука 11:34-35


Имам едни въпрос към вас, братя и сестри: Къде е Църквата – чиста, свят и без недостатък, която трябва да се моли „да бъде волята Ти и да дойде Царството Ти?“ Къде е Църквата, която трябва да е както Христос в този свят? Защото Христос не се съобразяваше със светската „мода“ и „течения!“ Думите на Юда „безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,“ карат ли те да се чувстваш гузно? Защото мен ме карат! Защото в моето време, в моята страна, в моето общество… се случва това. По време на моето дежурство, по време на моя наряд.

Молитвата не е отживелица! Молитвата никога няма да бъде демоде! Защото молитвата ти, времето ти на колене, времето ти на ходатайстване, докарват изпълнението на Божията воля в живота ти, в семейството ти, в обществото ти… в Света! И да, от теб зависи! От теб и от мен. Защото ние сме тялото, а Христос е главата.

Събуди се и осъзнай, че огънят под теб гори. Водата е започнала да ври. Съвземи се, стани и излез от тенджерата, преди да изгориш и ти с нея…

Бог да ви благослови!

* Заглавието е директен цитат от наскоро нашумяла песен на Криско и Мария Илиева.


Advertisements