В памет на моята прабаба (1926-2015)

Било е преди повече от 15 години. Лято. По обед. На село. Вече бяхме свършили с обяда и по стар селски обичай беше време за дрямка. Да, но на мен не ми се спеше. С прабаба ми играехме на “Докурджум” – нещо средно между “Не се сърди, човече“ и “Табла” с елементи на “Морски шах.”

Баба ми настояваше да лягаме, но аз настоявах да продължим да играем с прабаба. След като вече започна да става напечено, поради нежеланието ми да спа, прабаба предложи нещо, което на пръв поглед ще ви прозвучи абсурдно.

За да ви въведа още малко в обстановката:

Прабаба е родена през 1926г.

Баба е родена през 1946г.

Аз съм роден през 1986г.

 

Прабаба: Хайде да се състезаваме от къщата до портата! (портата е на около 80м от къщата.)

Аз: Хайде!

Баба: Майко, ти добре ли си?

Прабаба: Хайде! Идвай.

Преди 15 години, идеята на прабаба ми ми се стори прекрасна. Днес, 15 години по-късно, и на мен идеята ми се струва налудничава, но…

Застанахме на “стартовата линия.”

“Готови. Старт!” Тръгнахме. Аз бягам и не поглеждам назад. Нямах време. Беше важно да избягам от следобедния сън. Когато наближих финала реших да погледна, за да видя къде е 60 години по-възрастната ми баба. Не беше далеч. Беше доста енергична и бърза бабичка за нейните години. Все пак аз победих. Върнахме се и играхме “Докурджум.”

На 3 ноември, 2015 година, малко преди да навърши 89 години, прабаба ми си отиде на небето. 

Сетих се за тази случка, защото прабаба ми беше състезател. Тя се състезаваше в състезанието на живота. Не лек живот, бих казал! Тя е богат човек, защото имаше причина да бяга, причина да се състезава; да не се отказва; да не отпада… Тя тичаше за награда! Наградата, която Господ Исус Христос осигури за нея на кръста преди 2000 години – вечен живот в мир с Бога.

Докато се сещах как бягахме по прашния селски път към онази порта, се сетих и за призива на апостол Павел – да се състезаваме и да бягаме без да се умаряме, защото ни чака награда; Да удряме не все едно удряме въздуха… (1 Коринтяни 9:24,26)

Прабаба ми бягаше в добро състезание. Подвизаваше се в доброто войнстване на вярата; хвана се за вечния живот, за който бе призована, като бе направила добрата изповед пред много свидетели. (1 Тимотей 6:12)

Моля ви, когато стигнете до тези редове, да направите нещо от сърце. 

Вместо да ми поднасяте съболезнования или да ми казвате, че съжалявате за загубата ми, прочетете следващите редове на глас, ако сте вярващ в Господ Исус Христос, човек и имате неспасени роднини и/или близки.

Знам, че ако го направите, това ще усмихне лицето на прабаба ми:

Господи Исусе, 

благодаря Ти за жертвата, която направи преди 2000 години на кръста, за да мога днес да имам мир с Бога.

Моля се за моите роднини, близки и приятели, които не Те познават. Моля Те да подготвиш сърцата им и да изпратиш хора, които да посеят семето на вяра; хора, които да напоят това семе и хора, които да съберат плода на тази вяра, за слава на Бога. Благодаря Ти, Боже! В името на Исус се моля.

Амин!

Ако не сте имали лична среща с Исус и не сте Го изповядали за Господ и Спасител, тогава ви приканвам да погледнете тук.

Моята прабаба е победител!IMG_3675

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s