Съобразен vs. Преобразен

Тези дни, “нещата от живота” ме накараха да се замисля за ситуации, които християните сме направили част от “християнския си живот.” Неща, които дори сме приели за “доктринални.” До толкова сме свикнали с тези “неща от живота”, че ги приемаме като нещо “нормално.” За тях използваме изрази като “Случва се…“, “Такъв е животът…”, “Какво да се прави…“ и т.н.

Аз съм един от онези хора, на които им отнема време, за да запомнят името на някой и да започнат да го използват. Неговото име го запомних лесно. Предизвикателството беше да започна бързо да разбирам за кого става дума, защото той има четерима братя и в началото, в главата ми се появяваха лицата на всички тях, докато най-накрая стигна до него – Христо.

На 23 ноември тялото му беше положено обратно в земята, от където е дошло. Земният му път беше кратък – едва 20 години. 20 пълни години!

Неочакваната му и крайно нелогична смърт ме накара да се замисля за тези неща – “нещата от живота.”

“Нещата от живота” са всъщност най-нелогичните събития, през които минаваме, но въпреки, че цялото ни същество осъзнава абсурда на тези събития, ние сме избрали да ги наречем “нормални.” Избрали сме да сведем глава и да се съгласим с тях. Да се предадем без или понякога с малко бой.

В посланието си до Римляните, апостол Павел обсъжда едни подобни събития в глава 12.

Недейте се приспособява толкова добре към културата на този свят, защото започвате да се съобразявате с нея, без дори да се замислите. Вместо това се фокусирайте върху Христос. Така ще бъдете преобразени отвъре навън. (The Message)

Не мога да си представя, че за някои хора това беше нормално събитие. Кое е нормалното в това 20 годишно, физически здраво момче да си тръгне преждевременно от тази Земя? Защо сме се примирили с “естественото,” когато християнският живот е всичко друго, но не и “естествен?”

Аз не тъгувам за Ицо, защото знам, че той е на по-добро място и един ден ще се видим пак.

Аз се дразня! Дразня се на комфортизма, дразня се на нормалността, дразня се на апатията, дразня се… Защото всичко това не би било нормално, ако не бяхме го направили такова. Ако не бяхме се приспособили толкова добре към културата, обичаите и лудоста на този свят… без дори да се замислим, че това не е животът, за който Исус умря на кръста.

Всъщност е ненормално това да е нормално!

Втората част на стиха в Римляни ни призовава да се фокусираме върху Христос и тогава ще бъдем преобразени. Думата преозбразен, която Павел употребява в оригиналния гръцки текст е метаморфó. Видоизменен. Не физически, а в начина ни на мислене и в начина ни на разбиране и възприемане на това кое е наистина нормалното, според Божия стандарт и кое е нормалното според стандарта на света; според стандарта на врага.

Нека да спрем да се съобразяваме и да започнем да се преобразяваме…

Нека да спрем да следваме и да започнем да водим…

Нека да спрем да сме “след дъжд качулка…”

Нека да спрем да сме опашка и да станем глава…

“…защото Този, който е в нас е по-велик от онзи, който е в света” – 1 Йоан 4:4

 

В памет на Христо Цветков

(6.11.1995 – 23.11.2015)

12243013_963825673689786_6825416906593396853_n

Advertisements

One thought on “Съобразен vs. Преобразен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s