Кой ти каза, че си гол?

В книгата Битие виждаме как Бог създаде всичко видимо и невидимо, и всяка вечер Той отиваше при Адам, за да общува с него. Макар Бог да знаеше всичко, което Адам беше преживял през деня, защото Бог е Всезнаещ, все пак, Той искаше да има това лично време, в което Адам да разкаже преживяваното през деня. А Бог… Бог се наслаждаваше на това време.  Адам със сигурност също си прекарваше добре с Бога.

Малко по-късно в Битие виждаме, че след грехопадението Бог отново дойде, за да говори с Адам, но Адам се срамуваше от това, което беше извършил или се скри от Бога.

Помислете с мен. Ако Бог е Всезнаещ, тогава дали Бог не знаеше, че Адам беше сгафил? Със сигурност Бог знаеше, но въпреки това отиде, за да потърси същото онова време на общение с детето си, което имаше и преди. Най-вероятно Бог очакваше от Адам да си признае и да си поиска прошка, но Адам избяга. Бог не избяга.  Бог не се скри от Адам. Адам се скри от Бога.

Тук искам да запомниш, че моментът, в който казваш на Бог за греха си, не е първият път, в който Бог научава за това! Той вече знае и колкото по-бързо отидеш при Него, за да си поискаш прошка, толкова по-бързо ще бъдеш обратно на мястото, в което трябва да си – близо до Него.

В крайна сметка Бог намери Адам и като го попита защо се е скрил, Адам отговори, че го е срам и страх, понеже е гол. Много ми харесва реакцията на Бог в тази ситуация. Бог не се развика. Бог не се разкрещя. Бог не започна да сочи с пръст, да обвинява, да мърмори или да заплашва. Не! Бог зададе най-нечовешкия въпрос, който можеш да получиш в подобна ситуация. Добре, преди да дадем шанс на Бог да си зададе въпроса, нека ви поставя в подобна ситуация, за да разберете кое ме изумява у Бог тук.

Представете си, че най-добрият ви приятел ви е предал, като е наговорил абсурдни неща по ваш адрес пред момичето/момчето, по което си падате. Вие сте разбрали за това и сега отивате да говорите с този, вече бивш най-добър приятел. Звъните му – не вдига. Пишете му – само seen-ва, но не отговаря. Срам го е. В крайна сметка го сгащвате по бели гащи (почти като Адам – гол) у тях и вече няма мърдане. Какво следва? Огън и жупел…  Ад на земята… Все пак е предал доверието ви, прецакал ви е и сега страдате от това! “Нормално.” ли чух някой да казва? Ми да!

Да, бе, ама Бог хич не действа “нормално“ тук. Вместо репетиция за Содом и Гомор, Бог задава на Адам следния въпрос: “Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти казах да не ядеш?“

Бог тук направи две уникални неща: Първо, успокои Адам, като го попита „Кой ти каза, че си гол? Аз не съм го казал. Ти на кой ще вярваш? Щом аз не съм го казал, тогава, не му вярвай!“ и две, „Да не би да си ял от дървото…“, с което просто подсказа на Адам, че е време да се извини и да оправят нещата.

Това е нормалната реакция на един добър, любящ и грижовен Баща, какъвто е Бог.

Пренасяме се с гръмовна скорост в Новия Завет, където, въпреки грешката на Адам, Бог има решение на проблема, който се беше създал хиляди години по-рано и само няколко реда по-нагоре. Тук има още една прекрасна фраза, на която искам да ви обърна внимание, но преди това, нека отново си представим ситуацията.

Исус Христос, 33 годишен, син на живия Бог, оставил величието и славата на небето, за да се роди като бебе в обор, да живее 33 години, да се подготвя 30 години за 3 годишно служение, което приключва с извършването на крайната Му и най-голяма цел, като 3 часа виси разпънат на кръст – най-позорната и мъчителна смърт използвана в римската империя по онова време – гол, презрян, отхвърлен… Исус е предаден от най-близките си и не говоря за Юда. Говоря за Петър, който 3 пъти се отрече от Исус; говоря за неговия народ, който го отхвърли и го предаде в ръцете на друг народ – римляните, за да Го убият…

Начинът, по който Исус приключва земния си път е уникален. Исус промълвява една последна фраза, точно преди да умре – “Свърши се.”

Малко по-рано в Евангелията, Исус обясни на учениците си, че никой не може да вземе живота Му, но Той сам го дава и после пак ще си го вземе. Исус избра кога всичко да свърши! (Йоан 10:18)

Приятелю, не знам и не ме интересува ситуацията, в която си. Не ме е грижа какво хората казват за ситуацията ти; не ме е грижа какво обществото казва за ситуацяита ти; не ме интересува какво ти мислиш за ситуацията си. Това, което е важно, е какво Бог казва за ситуацията ти. А, докато Бог не каже, че нещо е свършило, то не е свършило. Докато Бог не каже, че си гол, ти не си гол. Да, всички минаваме през различни ситуации в живота, в които падаме, но важното е да станем. Всички минаваме през време на трудности и сякаш искаме всичко да свърши веднъж и завинаги; всичко просто да приключи…. “Ако можеше земята да се отвори и да ме погълне.”,”Боже, прибери си ме.”… Ти знаеш кои са фразите, които ти изпозлваш… не забравяй, че докато дишаш, има надежда; докато мърдаш, има надежда. Докато Бог не каже, че е свършило, значи не е свършило.

Помни, че Бог има последната дума!

Advertisements

One thought on “Кой ти каза, че си гол?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s