Светофарът е червен!

Вече шест месеца живея в Атина, Гърция… Вече 6 месеца се адаптирам и свиквам с много различна култура от българската… Вече 6 месеца не мога да разбера тия хора кога пресичат, аджеба.

Нека ви го обрисувам, за да е по-ясно.

Всеки ден минавам по един и същ път от мястото на което живея до офиса, където работя. Поне 2 пъти на ден минавам през едно кръстовище, точно до сградата на парламента в Атина, на което се нагледах на какви ли не ситуации, в които нито рационалното, нито логичното, нито налудничевото биха били достатъчни, за да обяснят какво точно се случва. Много е просто. Светофарът свети червено за пешеходците и зелено за автомобилите. По някаква необяснима за мен причина, всеки път когато пешеходец реши да пресече, независимо от броя на колите и интензитета им на движение, пешеходецът си пресича. Коли, мотори, автобуси или каквото и да било, те спират и търпеливо чакат 1 или 101 пешеходеца да си минат, на червено.

Само за да е по-цветно, ще ви кажа, че малко по-надолу има малка еднопосочна уличка, на която има пешеходна пътека, на която всички пешеходци спират, но нито едно колесно превозно средство дори не си прави и труда на намали, напротив.

Защо ви споделям тези мои ежедневни терзания?

Живеем във века на МакДоналдс, микровълновите пуканки, инстантното кафе…, но дори и тези ни се струват бавни. Някой от вас да е имал усещането, че тези 30 секунди на микровълновата печка продължават вече цяла вечност?

Но защо пресичате на червено? 

а) Много бързам, брат, закъснявам! Ш’ извиняваш!

б) Щот’ мога, бе.

Всеки път, в който можем да оптимизираме някой процес, ние го правим, обяснявайки, че така просто пестим време. Проблемът е, че понякога се опитваме да оптимизираме и Бог.

“Боже, искам Твоята воля за моя живот. Искам Ти да си в контрол и Ти да ме водиш. Покажи ми дали да направя това и онова. Благодаря Ти. Амин!”

Мисля, че всеки християнин поне веднъж се е молил с подобна молитва. След което стоим и чакаме… и чакаме… и чакаме… и…. Боже, вече 10 секунди чакаме… Боже, ало, чуваме ли се? Чакаме, казах… 30 секунди вече, Боже. Боже? Боже. Боже! Някой да се обади на 112, на Бог май Му е прилоша. Не е контактен… Не ми отговаря… Боже, чуваш ли ме? Боже. Боже!

Споко, бе. Бог си е наред. Работата е, че светофарът е все още червен. Бог ще ти каже кога да минеш, но за сега е червено.

Псалм 46:10 (много ме кефи!) Млъкни и знай (не забравяй), че Аз съм Бог.

Тихо! Потрай малко. Това, че на теб ти се вижда подходящо да пресечеш точно в момента, не означава, че трябва да го направиш, ако наистина искаш Бог да те води, разбира се.

Но все пак пресичаме на червено, защото “Бог май ми е сърдит и не ми говори. Вече 1 час Го чакам да промълви, а Той…

Това, че можеш да пресечеш, не означава, че трябва да пресечеш. Това, че дадена врата е отворена, не значи, че трябва да минаваш през нея.

Това е нещо, което не разбирам във филмите. С най-добрият си приятел сте в тъмна стая, в изоставена сграда, насред гората. Ходите в тъмното с фенерчета и се оглеждате като гърмяни зайци. Изведнъж нещо пада и приятелят ти изчезва. Започваш да го викаш, него го няма. В този момент виждаш врата и… решаваш да видиш какво има там. И всичко това, докато музикалния фон на сцената се състои от струнен оркестър, който плавно минава от пиано във фортисимо на трилер (Това означава, че музиката е страшна, това означава). НЯМА ЛОГИКА!

Но защо Бог не ми отговаря?

Абе, ще ти отговори, бе. Трай малко. Ама вече цял ден постя и се моля…

Еклесиаст (3:1 и 3:11) казва, че за всяко нещо си има време и всяко нещо е добро на правилното време. Това е най-елементарният отговор. Не, Бог не ти е сърдит. Той не се опитва да открадне или да задържи нещо добро от теб. Той има само добри неща за теб (Йеремия 29:11), но просто на някои неща времето им не е дошло още. Недей да ядеш сините сливи, докато са червени, защото са все още зелени. Туй то! От туй по-просто не знам как да го кажа.

Пф! Не! Аз също не обичам да чакам, но пък знам, че търпението е част от плода на Духа (Галатяни 5:22-23), така че ние всички сме способни да чакаме, ако наистина искаме да правим правилните неща на правилното време.

Да, Бог създаде времето, но Той лично няма часовник, така че по-добре се научи да чакаш и да вярваш, защото чрез вяра и търпение се придобиват Божиите обещания. (Евреи 6:12)

Advertisements

2 thoughts on “Светофарът е червен!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s