Без заглавие!

12528465_10207411613340817_1064808389_oНе пиша до мрънкачите, дрънкачите, хейтърите, всезнаещите, атеистите, песимистите…

Пиша до вярващите. Пиша до християните. Пиша до Църквата на живия Господ Исус Христос – Истинската и Славна Църква.

Пиша това със собствените си ръце: Айде стига, де! Спрете се! Писна ми, вече!

До кога, братя и сестри, ще продължаваме да сме като тези, до които не пиша? Какво стана с вярата, която премества планини? А? Не, Исус не преувеличаваше, като говореше, че вяра колкото синапово зърно, може да премести планина. Не, не, не! Беше си напълно сериозен. Всъщност всичко, което Той някога каза и което имаме записано в Новия Завет, си е много сериозно и абсолютната истина! Освен ако не смятате нещо друго, което би означавало, че четете нещо, което не е написано до вас!

Сега ще обясня, само да ми размине малко яда… Готово!

Ядосвам се на всичкия негативизъм, който всекидневно всички ние, вярващите, изливаме върху правителството, управляващите, полицията, медиците, съдебната система и каквото още там се сетите. Да, бе, знам! Знам, че не са цвете за мирисане и че отдавна миризмата на гнило не идва от Дания, а от жълтите павета, ама това е ясно на всички. Не виждам нещо да се е оправило сред поредната публикация, коментар, ядосана емотикона… протест! Вие ако сте забелязали нещо, моля да извините невежеството ми, ама аз поне файда не съм видял. Защо продължаваме да го правим, тогава, питам аз и отговор не търся!

“Ми тога’а к’о да пра’им?”

Благодаря за този въпрос. Отговорът следва!

Апостол Павел пише на Тимотей и му обяснява как да бъде добър служител на Бога и как да пастирува поверената му църква. В 1 Тимотей глава 2, Павел пише нещо крайно любопитно, поне за мен. “Приканвам ви, преди всичко друго да се молите за всички хора. Молете се Бог да им помага; ходатайствайте и благодарете за тях. По същия начин се молете и за всички управници и всички, които са на власт, за да имаме спокоен и тих живот, белязан с достойнство и благочестие. Това е добро и угодно на Бога, нашия Спасител, които иска всички да се спасят и да познаят истината.” (стихове 1-4)

Нека да раздробим стиха на части.

Още в началото Павел ни предизвиква преди всичко друго… преди да се молиш за себе си, преди да се молиш за тебе си и преди да се молиш за твоето, да се молиш, да ходатайстваш, да благодариш за всички хора. Това е истинското служение пред Бога – да поставиш другия преди себе си. Това е в основата на Християнството – да обичаш Бога и да обичаш ближния както себе си. Исус го каза, не съм аз! (Матей 22:37-39; Марк 12:30-31; Лука 10:27).

Щом Павел държи това да е първото нещо, за което църквата да се моли, сигурно ще да е важно… знам ли.

После продължава и стига още подалеч – “По същия начин се молете и за всички управници и всички, които са на власт” – “Е, тука вече прекали! Аз за тия… няма да се моля!“ Ако щеш! Ама дочети статията и тогава взимай решенията. Добре де, защо Павел иска да се молим за тях? – “… за да имаме спокоен и тих живот, белязан от достойнство и благочестие.” Ако това е следствието от молитвата и благославянето на тези, които са на власт, а и щом вече установихме, че с протести не става, що пък да не вземем да пробваме с молитва, а? Питам само и отговор не търся…

На кратко, Павел иска църквата да се моли преди всичко за всички хора, за управниците – да благодари за тях, да ходатайства за тях и да се моли Бог да им помага, защото тогава (ние) ще имаме тих, спокоен живот, белязан с благочестие и достойнство. “Защо там има (ние)? Там има “(ние)”, защото тоя тих и спокоен живот с благочестие и достойнство не е за всички. Не, не, не. За нас – хората, които се молят. “Ами другите?Другите идват сега – “Това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, Който иска всички да се спасят и да познаят истината.Тука са другите. Бог иска и те да се спасят, Бог иска и те да познаят истината (която ще ги направи свободни), Бог иска и те да имат тих и спокоен живот… ама всичко започва с молитва, всичко започва на колене. Между другото, нали се сещате, че ако в средата на криза, в средата на буря… вие имате тих и спокоен живот, то тогава наистина сме сол и светлина в света? Бог ни е направил да бъдем пример!

И след като знам, че това не е достатъчно, за да ви убеди, а и аз съм се подготвил с още стихове… ето ги и тях.

И ако народът ми, който се нарича с моето име, смири себе си и се отвърне от нечестивите си пътища и се помоли и потърси лицето ми, тогава ще чуя от небето, ще простя греха им и ще възстановя земята им.” 2 Летописи 7:14

Отново, кой ако се смири, отвърне от нечестивите пътища, помоли и потърси лицето на Бога? “Народът Ми, който се нарича с Моето Име…” – Народът на Бога. Народът на Христос – Християните. Ние, демек.

Вижте, от началото на всичко, Бог постави два варианта пред всеки един от нас, черното или бялото, тесния път и широкия път… Няма 101 варианта. Няма 50 нюанса сиво… има благословение, има и проклятие; има живот има и смърт. Та… изборът е прост и лесен – или… или…, нали.

Бог очаква от народът Му да се моли. Бог очаква народът Му да е благословение за земята, в която се намира. С цел да е по-кратко, само ще спомена Йосиф и Данаил. Чужда земя… роби… отвлечени… – най-добрите администратори, най-добрите работници, най-добрите служители – пример за всички и благословение за земята.

И когато народът Му се моли, Бог действа. “Ама аз си мислех, че Бог си прави каквото си иска.” Ако Бог си правеше каквото Си иска, нямаше да имаш избор и нямаше Бог да очаква от нас да се молим за това и за онова.

Последен стих, обещавам!

И като потърсих между тях човек, който би издигнал стената и би застанал в пролома пред Мене заради страната, за да не я разоря, не намерих” – Езекил 22:30-31.

Туй то, братя и сестри, молитва трябва. Видяхме, че с подписки, референдуми, протести, стачки, викане, скандиране, плакати… не работят. Айде сега да видим дали нещо, от преди повече от 2000 години няма пък да сработи.

Мир вам!

А ето ви тука нещо старо, ама пък се връзва с темата:

„Горда Стара планина“ или „Протестно срещу протестите!“

Картинката е дело на Анета Йовева

Advertisements

2 thoughts on “Без заглавие!

  1. Така е. Нашите врагове не са хората, а невидимите сили на злото. Нашите оръжия не са плътски, но са силни да събарят крепости. Тях трябва да използваме, а не да ставаме част от сатанинската стратегия, като участваме в мръсни политически битки.

  2. Така е. Нашите врагове не са хората, а невидимите небесни сили на злото. Нашите оръжия не са плътски, но са силни да събарят крепости. Тях трябва да използваме, а не да воюваме по плът и срещу плът, защото това правим, като участваме в мръсните политически битки – по този начин ставаме част от сатанинската стратегия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s