В долината на мрачната сянка

Алармата иззвъня, но аз бях вече буден. Четвъртък е. Утре е петък и после ще се наспа! Станах. Беше по-мрачно от обикновено, но не обърнах много внимание. Малко преди да тръгна за работа реших да погледна навън – „мрачното“ беше заради гъста сива мъгла. Много гъста и много сива! Усмихнах се. Направих една снимка на слънцето, което засвидетелстваше присъствието си само със силует в небето, но все пак бе там. Щрак!

Докато чаках автобуса започнах да си „играя“ със снимката в Instagram. Малко повече контраст, по-малко цвят… стана. Остана само да напиша нещо, което да е впечатляващо! Наясно съм, че никой не чете написаното, а всеки харесва само ако това, което вижда му допада, но аз обичам да пиша, та…

IMG_4515.PNG

„Можеш ли да видиш красотата, независимо от обстоятелствата? Можеш ли да се наслждаваш на пътя, дори ако е мрачен? Псалм 23:4“

И тогава се замислих… възможно ли е, дори там -„долината на мрачната сянка“ – дори, когато всичко около нас е гъста сива мъгла, трудности, пречки, разочарования, отхвърляне, пренебрежение, ненавист, омраза… болест, недоимък, та дори и смърт… дори там, да видим красотата на пътя, по който вървим, просто защото красотата не са обстоятелствата, а Онзи, който ни води по този път… Онзи, заради когото „...няма да се уплаша от зло…„. Онзи, който ме „утешава„. Онзи, който всъщност „на зелени пасбища ме успокоява и при тихи води ме завежда.“ Онзи, който „освежава душата ми.“ Онзи, който „ме води през прави пътеки заради името Си.“ Онзи, който „приготвя за мен трапеза в присъствието на неприятелите ми„, който „помазва с миро главата ми“ и заради когото „чашата ми се прелива„…

В писмото си до Филипяните, апостол Павел изключително много говори за радостта, която имаме заради Господа. Самото негово положение по това време не беше „розово“, но той непрекъснато насърчава хората във Филипи да се радват в Господа, каквото и да става. Дори казва, „Винаги и във всичко научих тайната да съм доволен, когато съм сит и когато съм гладен, когато имам предостатъчно и когато нямам необходимото. Способен съм да посрещна всички обстоятелства чрез Христос, който ми дава сили.“ – Филипяни 4:12б-13.

Та, няма значение пътят, по който вървиш в момента – през долината на мрачната сянка или по върховете на планините; няма значение мястото, в което се намираш – пустинна земя или тропическа градина. Радостта ти е в Господа, в Неговата близост, в Неговата компания и не в обстоятелствата на живота, които между другото са непостоянни и временни.

Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.Еремия 29:11

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s