Въпрос?

Чувал ли си някога буря как гърми в далечината?

Виждал ли си облак преди да падне дъжд на земята?

Самотна ли е птицата щом с ятото лети,

Или приятели намира или сама стои?

Чувал ли си тишината или сняг как пада върху сняг?

Виждал ли си тъмнината или луната в слънчев ден?

Можеш ли с ръце да стигнеш до небето или да догониш ти дъгата?

Можеш ли да обичаш без да даваш или да дадеш без да си обичал?

Има ли надежда в свят, изпълнен с мръсотия?

Има ли начало, ако няма край?

Любов остава ли в сърцето, след като надеждата умре?

Животът има ли си край или началото е краят на живота?

Обичал ли си истински, когато сам оставаш в края на деня?

Обичан ли си истински, ако самотата е твоята съдба?

Advertisements

Готов ли си?

Опитвал ли си с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
Или във облак тайно да се пльоснеш?

Когато падаш искал ли си помощ,
или си твърде горд да бъдеш гол и бос?
Помагал ли си ти без корист,
или всякога си бил отгоре?

Поглеждал ли си във очите на дете
изпълнени с любов и жал?
И виждал ли си там, дълбоко в тях,
своя собствен жалък спомен…

От времето когато беше ти дете,
което с вятъра опитваше да полети,
с ръка звездите да докосне,
да бръкне в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльосне.

Спомни си детските очи,
и времето на първите мечти,
когато всичко беше като в’ филм
и лошите брояха се на пръсти.

И беше ти шерифът мил
от филм забавен, черно бял.
И как кълнеше се и ти,
че филмът няма да е твоят филм.

Сега променен ли се светът,
обхвана ли и тебе суетата?
Защо започна, като в черно-белия екранен филм,
да виждаш мрака, но не и слънцето отразено във луната?

Искаш ли отново с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльоснеш?

Помни, че всичко, както е било, все някога се връща!
Но готов ли си, като изпразнено от власт платно,
съдбата си в ръката Му да пуснеш?

20121217-003201.jpg