В долината на мрачната сянка

Алармата иззвъня, но аз бях вече буден. Четвъртък е. Утре е петък и после ще се наспа! Станах. Беше по-мрачно от обикновено, но не обърнах много внимание. Малко преди да тръгна за работа реших да погледна навън – „мрачното“ беше заради гъста сива мъгла. Много гъста и много сива! Усмихнах се. Направих една снимка на слънцето, което засвидетелстваше присъствието си само със силует в небето, но все пак бе там. Щрак!

Има още

Advertisements

Операция „Операции“ – част 11

След кратко прекъсване, от около 4 години, искам да довърша тази глава от живота си.

В част 10, последно говорихме за това, че за пореден път получих главоболие, но от онова особеното главоболие; главоболието, след което следва операция.

Има още

„Музикант къща не храни“

Дилемата на моите ранни детски години бе:

Предучилищна „Хайде да те запишем да уроци по пиано“

3 клас: „По-добре да не те местим в музикалното. Така или иначе „музикант къще не храни…“

Съжалявам, ама за ума на едно дете това е парадокс с космически мащаби!

Има още

Съобразен vs. Преобразен

Тези дни, “нещата от живота” ме накараха да се замисля за ситуации, които християните сме направили част от “християнския си живот.” Неща, които дори сме приели за “доктринални.” До толкова сме свикнали с тези “неща от живота”, че ги приемаме като нещо “нормално.” За тях използваме изрази като “Случва се…“, “Такъв е животът…”, “Какво да се прави…“ и т.н.

Има още

#SWAG – Saved With Amazing Grace

 

Изключително важно е да изгледате видеото на #ThatBoyChris преди да преминете към четенето по-надолу! 

Здравейте, Хора!

Как сте?

Чували ли сте за SWAG? Да?

Мамо, това е някаква дума, която описва всички странно изглеждащи момченца и момиченца по улиците…

Има още

Струва си…

Имам един приятел, но няма да ви кажа името му! Ако се сетите сами, ок…

Та той има добро сърце! Много добро! Понякога твърде добро! Все се опитва да помага на хората дори когато това му коства нещо на него. Няколко пъти го прецакваха много зло, но той е решил, че в тези моменти ще си пее песента “Show must go on…” и продължава.

Има още

Готов ли си?

Опитвал ли си с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
Или във облак тайно да се пльоснеш?

Когато падаш искал ли си помощ,
или си твърде горд да бъдеш гол и бос?
Помагал ли си ти без корист,
или всякога си бил отгоре?

Поглеждал ли си във очите на дете
изпълнени с любов и жал?
И виждал ли си там, дълбоко в тях,
своя собствен жалък спомен…

От времето когато беше ти дете,
което с вятъра опитваше да полети,
с ръка звездите да докосне,
да бръкне в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльосне.

Спомни си детските очи,
и времето на първите мечти,
когато всичко беше като в’ филм
и лошите брояха се на пръсти.

И беше ти шерифът мил
от филм забавен, черно бял.
И как кълнеше се и ти,
че филмът няма да е твоят филм.

Сега променен ли се светът,
обхвана ли и тебе суетата?
Защо започна, като в черно-белия екранен филм,
да виждаш мрака, но не и слънцето отразено във луната?

Искаш ли отново с вятъра да полетиш?
С ръка звездите да докоснеш?
Да бръкнеш в слънцето със пръст
или във облак тайно да се пльоснеш?

Помни, че всичко, както е било, все някога се връща!
Но готов ли си, като изпразнено от власт платно,
съдбата си в ръката Му да пуснеш?

20121217-003201.jpg

Миг!

Отдавна не съм писал… Отдавна не съм правил доста неща, които ми доставят удоволствие… Отдавна не ми е оставало време за тях… Защо? От януари месец започнах работа. Смените ми са по 12 часа – 2 дена работя, 2 дена почивам. Не е лошо, дори е приятно. Мислех си, че 12 часа на едно място ще бъдат безкрайно много време, което тече назад, но се оказа, че дори може да изтече без да се усетиш. Всъщност до преди 1 изречение исках просто да попиша, а сега вече имам и тема 🙂
Времето!…може да изтече без да се усетиш.
Времето…може да е спряло за теб, но не и за Света.
Времето…не е в твоя контрол.

Има още

Честито Рождество Христово

Онзи, Който създаде човека, беше създаден човек,
за да може Той, Управителят на звездите, да бъде кърмен от майчина гърда;
Хлябът да огладен,
Фонтанът да ожаднее,
Светлината да заспи,
Пътят да се умори от пътуването си;
Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелстване,
Учителят да бъде бит с къмшици,
Основата да бъде прикована към дърво;
Силата да отслабне;
Изцелителят да бъде ранен;
Животът да умре.
— Августин от Хипо

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
Евангелие на Йоан 3:16