В долината на мрачната сянка

Алармата иззвъня, но аз бях вече буден. Четвъртък е. Утре е петък и после ще се наспа! Станах. Беше по-мрачно от обикновено, но не обърнах много внимание. Малко преди да тръгна за работа реших да погледна навън – „мрачното“ беше заради гъста сива мъгла. Много гъста и много сива! Усмихнах се. Направих една снимка на слънцето, което засвидетелстваше присъствието си само със силует в небето, но все пак бе там. Щрак!

Има още

Така го вярвам аз.

Ще го кажа така, а който разбрал – разбрал.
Вярвам, че на Бог не са му необходими пари, за да ме благослови, както и че всичко, от което Той има нужда е човек, който да извърши волята Му на земята!

Без заглавие!

12528465_10207411613340817_1064808389_oНе пиша до мрънкачите, дрънкачите, хейтърите, всезнаещите, атеистите, песимистите…

Пиша до вярващите. Пиша до християните. Пиша до Църквата на живия Господ Исус Христос – Истинската и Славна Църква.

Пиша това със собствените си ръце: Айде стига, де! Спрете се! Писна ми, вече!

Има още

Нищо не ти е виновно!

В предишната си статия  разсъждавах относно факта, че никой не ти е виновен за нищо и че единствено от теб зависи всичко в собствения ти живот.

Днес искам да попиша малко за това, че нищо не ти е виновно и отново всичко зависи само и единствено от теб.

Едни от мрънкачите, които много ме дразнят са тези, които непрекъснато говорят против държавата/града/училището… си и обвиняват всичко за несполуките си. “Само ако се бях родил в Германия или САЩ. Тогава всичко щеше да е много по-различно.”, “Само ако се бях родил в София, а не в село Вонеща вода, тогава…“, “Ако бях влязъл в друго училище, а не в тоя загубен техникум…”, абе сещате се.

Защо смятам, че няма обстоятелство, което да може да попречи на бъдещето ти.

Ще спомена един основен стих от Библията и една конкретна история, с която искам да илюстрирам това ми твърдение.

Историята

Исус навършва 30 години и започва да действа по Неговите Си задачи – да бъде Месията. Тръгва да обикаля тук-там и разни хора започват да Го следват и да Го наричат “Учителю.” Та ходи си Исус и среща Филип (Йоан 1:43-46) и Филип решава да Го последва (Не, не в Twitter или Facebook!). Преди това обаче решава, че е “твърде добро, за да е истина” и отива да сподели “откритието си” с Натанаил. Натанаил, обаче е скептик. Той е чел доста, знае доста и „разбира ги тия неща“. Първоначалната му реакция много ме забавлява: От Назарет (града, от където беше Исус) може ли да излезе нещо добро!?” С други думи, Натанаил каза на Филип “Ар ю мад? Тоз’ е от Монтана (Съжалявам, прятели от Монтана…).” Явно всички по това време си имаха едно на ум за хората от Назарет. Никой не очакваше нищо от хората от Назарет. Като чуеш, че е от Назарет и “От Назарет, а? Ясно… Не ми говори повече.” Та Исус имаше доста “добър” бекграунд, както е модерно да се казва. Местожителството Му не Му беше в услуга, ама въобще! Малко по-късно в Йоан глава 7 отновно коментират легитимността на Исус и твърденията Му, че е обещаният Месия. Погледнете стих 52: “… Изследвай Писанието и виж, че от Галилея (областта от където беше Исус) пророк не се издига.” Та… с две думи – кофти район, в който да си роден. Още като те разберат, че си от “провинцията” и вече си втора ръка човек.

Друг голям проблем, с който Исус се сблъска беше потеклото Му. Матей 13:55, “Не е ли Той (Исус) синът на дърдовелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?” Тоест, “Абе, момче, знам та тебе, бе. Нали риташе топка с моя синковец, когато счупихте прозорчето на баба Елисавета и баща ти идва да го оправя… На какъв ми се правиш ся?” Още една точка, по която Исус не беше сполучил. Ако погледнем само до тук, може да си помислим, че или “щъркелът беше объркал адреса за доставка“ или просто Бог не беше много наясно с обществено-социалните фактори в Израел по това време.

Спомням си, че като бях по-малък и често пъти, когато си играехме навън – за тези от вас, които не знаете какво “игра навън” означава и дори не можете да схванете подобна концепция, ще ви обясня, че едно време социалната ни мрежа се казваше “Пред блока”; вместо Need for Speed карахме колелета, а вместо Counter Strike играхме на фунийки – и докато си играхме навън, все се появяваше някоя леличка/баба, която да подпитва децата, “Ти чие чадо си?” На съвременен български това ще рече, кои са майка ти и баща ти?

Та, ти от кой край на България си? Къде си роден? Чие чадо си? И да, знам, че много хора веднага си вадят заключения, само защото си от Монтана или от Перник или от Хасково или(Извинете, Монтана! Извинете, Перник! Извинете, Хасково! Простете ми!) … но какво от това? Това, че Исус беше от Назарет, област Галилея, въобще не Му попречи да извърши всичко онова, което имаше като план.

Разбери ме, кучетата може да си лаят, но керванът трябва да продължава да си върви. Дори и до момента да не ти се е случвало нещо подобно, очаквай да се случи. Обещавам ти, че ще дойде “долината на мрачната сянка”, но дори когато си в нея, не се спирай. Псалм 23 казва, че когато минаваш през нея, Бог е с тебе! Влизането в тая долина е част от пътя ти, но не се спирай там. Не си вътре за да оставаш, а за преминеш и да излезеш!

Стихът

В Еремия 29:11, Бог казва, че има добри мисли и планове за теб и за живота ти. Мисли за мир, добро, бъдеще и надежда. Думата за мир в този стих е думата шалом, която има толкова много повече значения от “просто мир”. Шалом означава още и добро, радост, добруване, здраве, успех, благоволение, почивка, сигурност… Това са плановете на Бог за теб и нито местожителството ти, нито семейството ти, нито каквито и да са други обстоятелства, могат да те спрат от това да вървиш и да бъдеш повече от победител. Няма как да стане! Погледни Исус и Неговото семейство в Йоан 7:5 ,“Защото дори и братят Му не вярваха в Него.” Моля?! Най-близките Му си правеха майтап с Него и с нещата, които Той говореше. Човече, Исус беше най-големия от всичките деца вкъщи. Беше на 30+ години и всичките му братя на по 25+, големи мъже, си правеха бъзик с Него. Ар ю мад?! Как се живее в такава обстановка?! После ми обяснявай, че никой не вярвал в теб. Ха! Явно не си първия, на които му се случва нещо подобно. Преживей го и действай!

Няма нищо, няма никой, който да може да те спре, освен ако ти не се спреш. Влязъл си в тая пуста долина на мрачната сянка, ми събирай си партакешите и излизай, к’во правиш още там? Специална покана ли чакаш? Никой не вярва в теб? Голяма работа! Какво ти пука какво хората казват, ако Бог ти е повярвал? Щъркелът те е изтървал 3000км по на изток? Преживей го!

За всичко имаш сила, чрез Онзи, Който беше в същото положение като теб, но успя (Филипяни 4:13). Светът има нужда от твоя глас. Светът има нужда от твоя талант. Не си се родил за да бъдеш Единен Граждански Номер! Родил си се, защото Бог има мисия за теб и ти си най-подходящият за тази задача!

Айде… Действай…

Никой не ти е виновен!

Само на мен ли ми се струва или наистина българите сме едни от най-мрънкащите и оплакващи се хора? Не казах “най-…”, а “едни от най-…“, моля ви се!

Все ме негативни, отчаяни, набедени, онеправдани… все някой друг ни е виновен и ние не може да носим вина. Колко станаха вече? 25 години откак няма социализъм и комунизъм (и тук очаквам някой да се заяде, защото “ти нищо не разбираш, мойто момче…”), все още комунизЪмът ни е виновен за всичко.

Миналата седмица ви разказах за това как Адам сгафи и прекрачи заповедта, която Бог му беше дал – да не яде от дървото за познаване на добро и зло. Ако не сте чели тази статия е хубаво да го направите, защото днешните ми разсъждения ще ползват за основа някои неща от нея. Статията е тук.

Има още

Светофарът е червен!

Вече шест месеца живея в Атина, Гърция… Вече 6 месеца се адаптирам и свиквам с много различна култура от българската… Вече 6 месеца не мога да разбера тия хора кога пресичат, аджеба.

Нека ви го обрисувам, за да е по-ясно.

Има още

Кой ти каза, че си гол?

В книгата Битие виждаме как Бог създаде всичко видимо и невидимо, и всяка вечер Той отиваше при Адам, за да общува с него. Макар Бог да знаеше всичко, което Адам беше преживял през деня, защото Бог е Всезнаещ, все пак, Той искаше да има това лично време, в което Адам да разкаже преживяваното през деня. А Бог… Бог се наслаждаваше на това време.  Адам със сигурност също си прекарваше добре с Бога.

Малко по-късно в Битие виждаме, че след грехопадението Бог отново дойде, за да говори с Адам, но Адам се срамуваше от това, което беше извършил или се скри от Бога.

Има още

Операция „Операции“ – част 11

След кратко прекъсване, от около 4 години, искам да довърша тази глава от живота си.

В част 10, последно говорихме за това, че за пореден път получих главоболие, но от онова особеното главоболие; главоболието, след което следва операция.

Има още

Това, което аз си пожелах!

Честита Нова Година!

Е, случи се! Доживяхме до 2016 година. Поздрави се! Ти си победител. Доста хора не стигнаха до 2016, но ти успя!

Има още